С появата на романа „Шифърът на Леонардо“ скандална мълва със светкавична бързина обиколи целия свят. „Сензационните разкрития”, превърнали този роман в световен бестселър, се основават на подбрани текстове от няколко малко известни гностически евангелия от края на II-ри, началото на III-ти век. Текстът, върху който се изгражда почти цялата сюжетна линия на романа, е от така нареченото Евангелие на Филип, представящо Мария Магдалена като интимна спътница на Иисус Христос:

      (55) „ ... Господ обичаше Мария повече от [всички] ученици и [често] я
              целуваше [в устата]. Останалите [ученици, като го видяха], че [обича]
             Мария, му казаха: Защо я обичаш повече от всички нас? Спасителят им
              отвърна, каза им: Защо не обичам вас като нея?”

Този крайно провокативен текст в комбинация с умело измислената теория за грандиозна конспирация на църквата, целяща укриването на „тази страна“ от живота на Христос, силно привличат общественото внимание през последните години. Те станаха вдъхновение за множество книги, филми и телевизионни предавания, посрещани с почти нестихващ интерес.

Трябва да отбележим, че основната причина за широкото разпространение на тези измислици е ниската религиозна култура на съвременното общество. За жалост оказва се, че историческите факти относно възникването на фалшивите апокрифни евангелия са напълно неизвестни на повечето ни съвременници. Именно тази празнина позволи на редица автори, издатели и продуценти да изфабрикуват поредната доходоносна конспиративна теория, този път базирана твърде елементарно върху отдавна доказани фалшификати.  

Е, след вдигането на толкова много шум около тази скалъпена история не ни остава нищо друго освен да проверим какво всъщност представляват прословутите апокрифни „евангелия”. Достоверни ли са те, в какво са вярвали техните автори и може ли съдържанието им да бъде взето насериозно?

Да започнем с добилото скандална известност 


                                                                         „Евангелие” от Филип

 
Относно неговото авторство: Въпреки че то се приписва на апостол Филип, истинският му автор индиректно признава, че той не е от кръга на дванадесетте апостоли:

      (47) „Апостолите, които бяха преди нас, (го) наричаха така...”

      (95) „ ... Защото Отец помаза Сина и Сина помаза апостолите, а апостолите 
                помазаха нас.”

От посочените текстове става ясно, че авторът  на това „евангелие” не е апостол Филип. Той претендира да бъде един от учениците на апостолите.

 А сега, хванете се здраво някъде, защото ни предстои да се сблъскаме с абсурдите, така характерни за еретичните гностически апокрифи. От тях ясно проличава, че ако изобщо някога авторът на „Евангелието” от Филип е бил християнин, то за него в най-висша степен се отнася квалификацията на апостол Йоан за произлезлите от средите на църквата антихристи  –   I Послание на ап. Йоан 2:18,19.

   „Евангелие” от Филип:

      (50) „Бог е човекоядец. За това му е [пренесен в жертва] човек. До преди да
                започнат да принасят в жертва човек, му принасяли в жертва животно.
                Защото това не са били богове – тези, на които са принасяли жертва.”

Относно безумната квалификация, че Бог бил човекоядец и приемал човешки жертвоприношения, коментарът е напълно излишен. Втората част на стиха е основана на еретическото вярване на гностиците, което отхвърля изцяло Стария Завет и счита Бог Йехова за злия бог, който бил създател на материята, т.е. на злото. Гностиците изобщо не разбирали и затова напълно отричали цялата старозаветна система на жертвоприношения, описана в Библията - „Защото това не са били богове – тези, на които са принасяли жертва.”

 Гностиците не приемали и изкупителната жертва на Иисус Христос. Те вярвали, че Христос е дошъл не за да умре на кръста, понасяйки нашите грехове, а за да ни открие специално спасително знание (нещо като парола), благодарение на което знаещите (гностиците) можели да бъдат приети на небето.

Следващият „бисер” може да бъде разбран най-добре, след като се запознаем с друго твърдение на тези еретици. Според тях Иисус и Христос били две отделни личности. Иисус бил обикновен човек, роден по естествен начин, в когото при навършване на 30 годишна възраст временно се вселил еонът Христос (Логосът). На кръста бил разпънат само човекът Иисус, след като вече еонът Христос го бил напуснал, възнасяйки се невидимо на небето.

      (17) „Някои казваха, че Мария е заченала от Светия Дух. Заблуждават се. 
              Говорят неща, които не знаят. Случвало ли се е някога жена да зачене от
              жена? Мария е дева, която силата не е осквернила. Тя е голяма анатема за    
              юдеите – апостолите и апостолическите (мъже). Тази дева, която силата  
              не е осквернила, е чиста, осквернили са се силите. И Господ нямаше да
              каже: „Отче мой, който си на небесата”, ако нямаше друг баща, а би казал  
              просто: „Отче мой”.

Както виждаме - кощунствата продължават едно след друго. Авторът си позволява да отхвърли като заблуда разказа за непорочното зачатие на Христос в Евангелията на Матей и Лука, както и древните старозаветни пророчества, разкриващи свръхестествения произход на Месията –  Исая 7:14 / 9:6; Михей 5:2.
След приписания „канибалски” образ на Бога, тук пък се натъкваме на друго богохулство - Светият Дух е наречен жена! Дева Мария пък - голяма анатема за юдеите, че дори и за апостолите! Една от целите на гностиците била да елинизират християнството и напълно да отрекат неговия еврейски произход:

      (46) „Този, който не е получил още Господ, е още евреин.”

Както вече казахме, гностиците не признавали Стария завет, а от там и избирането на евреите за Божий народ.
Да се върнем обаче на твърдението за обръщението на Господ Иисус към Отец в стих (17). Обръщението „Отче наш (а не Отче мой), който си на небесата“ е част от молитвата, с която Иисус е учил Своите последователи как да се молят. Лично Иисус е използвал точно думите „Отче мой...” - Матей 26:39,42.

  А сега нека продължим с абсурдите:


      (31) „ ... Защото съвършените зачеват от целувка и раждат. За това ние
              толкова се целуваме помежду си, зачевайки от благодатта, която е в нас –
              в едните и в другите.”

      (34) „Злите сили служат на светците. Защото те са ослепени от Светия Дух, за 
               да мислят, че служат на своите хора, докато работят за светците.”

      (38) „Тези, които се заблуждават, са тези, които е породил Духът, и те се
               заблуждават заради него. Затова от един и същи Дух се запалва и гаси 
               огънят.” 

Новозаветните евангелия и послания обаче разкриват Светия Дух като Духа на Истината –  Йоан 15:26/16:13  и отричат категорично Бог да изкушава или заблуждава някого - Яков 1:13,14. Изкушението и заблуждението са прийоми на бащата на лъжата  – Сатана, които авторът на това лъжеевангелие без никакво притеснение си позволява да припише на Светия Дух!

      (61) „Сред нечистите духове съществуват мъжки, съществуват и женски.
               Мъжките са тези, които се съединяват с душите, обитаващи формите на
               жени, а женските – тези, обединяващи се с онези във формата на мъже,
               заради това, че са били отделени...”

Какви невидими мъжки и женски компаньони ни дебнат само! Нечистите духове нямат полове, те не могат да се размножават помежду си и Слава Богу за това!

      (67) „ ... И така те ( придобилите името на Отца, Сина и Светия Дух) получават 
               от помазването напълно силата на [кръста], който апостолите наричат
               десен и ляв. И този повече не е християнин, той е Христос.

Още една голяма ерес представлява „възможността” някой християнин да се превърне в Христос. Самият Господ Иисус обаче ни предупреждава: „Пазете се да не ви заблуди някой; Защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина.” - Матей 24:4,5.

      (91) „Апостол Филип каза, че Йосиф, дърводелецът, насадил градина, защото
               се нуждаел от дървета за своя занаят. Той е направил кръста от
               дърветата, които е посадил, и неговото семе е окачено на това, което той
               е посадил. Неговото семе беше Иисус, а посаденото – кръстът.”

Тук се прави жалък опит да се припише авторството на тази скалъпена история на апостол Филип. Кръстът за Христовото разпятие уж бил направен от самия Йосиф, мъжа на Мария, от дърветата от неговата градина. А Господ Иисус Христос е представен като семе на Йосиф! Истината е, че Йосиф е починал години преди разпятието на Христос, а кръстът, на който бил прикован Божия Син в никакъв случай не е бил специално пренесен от Назарет. Този кръст не е трябвало да бъде нещо особено, също както яслата, в която Иисус е бил положен след раждането Си. Той бил просто един от многото кръстове, приготвени за публични екзекуции в Йерусалим. Разбира се, гностиците си „умирали” да откриват навсякъде тайнствени връзки и това обяснява появата на тази измислица.

Другото определение в този текст обаче съвсем не е така безобидно. Иисус не произхожда от семето на Йосиф! Последният е бил само негов настойник и осиновител, но не и биологичен баща! Отново в този текст гностиците се мъчат да прокарат вярването си, че Иисус бил обикновен човек, син на Йосиф и така да отхвърлят учението на Библията за Божието въплъщение, нещо което никак не съвпадало с тяхната представа за злото естество и произход на материалното човешко тяло. Като привърженици на идеите на платонизма, те се възмущавали как така Бог, който е Дух (т.е. добър), би могъл завинаги да се съедини с тяло (т.е. с нещо зло)? Точно по въпроса за Божието въплъщение в личността на Иисус Христос се състоял и главния сблъсък между ранното християнство и гностицизма. На тази тема е и едно от най-важните предупреждения на Свещеното писание:

„Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Иисус Христос дойде в плът, е от Бога.” -  I Послание на ап. Йоан 4:1,2

Лъжеучението на гностиците не издържа на този изпит. Те отхвърляли истината, че Христос е имал материално тяло. Техният „Христос” бил изцяло духовно същество, еон (нещо като ангел), който за кратко се бил вселил в тялото на човека Иисус. Някои от по-крайните гностици – докетите, в отрицанието си стигали до там да твърдят, че тялото на Иисус, което хората виждали, било само привидно, нематериално, призрачно тяло.

  Нека за последно да се върнем на „Евангелието” от Филип:

      (99) „Светът произхожда от грешка. Защото този, който го е създал, е искал да
               го създаде  непогиващ и безсмъртен. Той погина и не достигна своята
               надежда. Защото нямаше нерушимост на света и нямаше нерушимост на
               този, който е създал света...”

Ето го отново богохулното отношение, демонстрирано от гностиците спрямо Създателя на света, в който живеем. Според еретичното им вярване Той е нищожно и зло същество, което не е вечно и непроменимо (нямащо нерушимост), наричано още от тях - Демиург. Той бил създал материята (което считали за голяма грешка), чрез която държал в плен душите на хората (душите пък били създадени от друг бог, добрия бог).

Грешката съвсем очевидно не е в Твореца на небето и на земята, чийто план, описан в Библията, ще доведе настоящото творение до окончателното му състояние на съвършенство, безсмъртие и прослава. Грешката със сигурност е у автора на този пасквил, както и във всички онези, които така тенденциозно разпространяват абсурдната му теза за „интимната връзка” между Иисус и Мария Магдалена.

Разбира се, тези хора не споменават и дума, че в същото „евангелие” Бог е наречен човекоядец, Светият Дух - жена, както и източник на заблуда, че съвършените зачевали от целувка и раждали, че християнинът можел в един момент да се превърне в Самия Христос и др. Как иначе, та нали ако тези абсурди станат достояние на широката общественост, с тяхната „сензация” завинаги е свършено!

Посочените текстове са само част от безумните пасажи, срещащи се в изобилие в това псевдоевангелие. Те обаче са напълно достатъчни да убедят всеки нормален човек, че „Евангелието” от Филип няма нищо общо с истинските канонични евангелия и че на него не може да се има никакво доверие.
 

 „Евангелие” от Тома

      (13) „ И отведе го Той настрани и рече му три слова. Когато Тома се
               завърна при другарите си, те попитаха го: Що ти рече Иисус?

               Тома им отвърна:
                Ако ви открия и едно от словата, що Той ми рече, камъни вие
                ще вземете и по мен ще ги хвърлите, и огън от тях ще излезе
                и ще ви изгори.”

Гностическите автори се надпреварвали помежду си да изтъкват превъзходството на избрания от тях апостол, на когото са избрали да припишат измисленото си евангелие. Така е с „евангелията” от Юда, Мария Магдалена и др. Както виждаме от предния текст, изключение от това не прави и „евангелието” от Тома. Тома е представен като апостола, на когото Христос бил разкрил тайни, останали неизвестни на останалите ученици. Сега не ни остава нищо друго освен да се запознаем с тези уникални „откровения”, написани уж от неговата ръка:
 
       (7) Иисус рече:
              „Блажен лъвът от човека изяден, че лъвът ще стане човек;
              и злочест човекът, що лъвът изяде, че човекът ще стане лъв.”

От това „велико” откровение може направо да ни спре дъха! Странна, невиждана и нечувана метаморфоза, извършваща се в ... стомаха. Според автора излиза, че десетки и стотици християни напразно са приели да станат мъченици, завършвайки земния си път между зъбите на тези зверове, превръщайки се в ... лъвове! Горките те, само ако бяха знаели каква зла участ ги очаква според „Томиното” еванелие! Е, ако е така, и от това все пак може да е имало някаква полза, изялите ги лъвове трябва да са станали съвсем безобидни, благи и кротки, досущ като агънца.

      (14) Иисус рече им:
              „Ако постите, в себе си грях ще породите; и ако се молите, ще сте  
              осъдени; и ако милостиня дадете, ще омърсите духа си...”

Изумително противоречие с истинското учение на Иисус! Ако някой реши да следва тези съвети, мястото в Ада му е гарантирано.

      (22) „ ... Те рекоха Му:
              Ще влезем ли и ние в Царството като деца?
              Иисус рече им:  Когато сторите двойното едно и когато сторите това,
              що е отвътре, като онова що е отвън, и това, що е отвън, като онова,
              що е отвътре, и горното като долното, и когато сторите мъжкото и
              женското едно, така щото мъжкото да не е мъжко, нито женското -
              женско; и когато сътворите очи на мястото на око, и ръка на мястото
              на ръка, и крак на мястото на крак, и подобие на мястото на подобие;
              тогава ще влезете в Царството.”

Горко на онези, които трябвало да слушат подобни главоблъсканици. Истинският Иисус никога не се е изразявал по такъв жалък начин. Това съвсем категорично не е нито Неговото слово, нито Неговият стил!

      (30) Иисус рече:
              „Където са три бога, те богове са. Където са два или един, Аз съм с тях”

      (77) Иисус рече:
              „Аз светлината съм, що спуска се над всички неща. Аз всичко съм.
              От Мен Всичко излезе и в Мен Всичко се връща. Парче дърво отцепи
              и Аз там съм. Повдигни камък и там Мене ще найдеш.”

В двата текста съществуват два вида еретични вярвания. В първия пасаж - ереста на политеизма (многобожието), а във втория – тази на пантеизма (Бог е всичко и всичко е Бог – изповядва се в хиндуизма). За разлика от пантеизма в християнството Бог е Създател на творението, но съществува отделно и независимо от него. В противен случай би означавало, че ако настъпим мравка, настъпили сме Бог! Появилото се заради грехопадението хищничество между животните не би означавало нищо друго освен това - Бог да се самоизяжда. Именно това биха означавали думите „Аз всичко съм.” А какво да кажем тогава за злите същества – Сатана, демоните и хората, които им се покоряват, те част ли са от Бога? И ако да, то може ли тогава такъв Бог да е наистина добър?

Истинският Христос дава категоричен отговор на последните въпроси: „Аз вече няма много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене.” - Йоан 14:30

Продължаваме с „Евангелие” от Тома.

    (112) Иисус рече:
              „Проклета плътта, що на душата подвластна е; и проклета душата,
              що на плътта е подвластна.”

Добре че в действителност такива думи Иисус никога не е изговарял, защото това би означавало във всички случаи да бъдем под проклятие.

    (114) Симон Петър рече Му:
              „Нека Мария от нас си отиде, че жените за живот недостойни са.

              Иисус рече:
              Аз водя я, та на мъж да я сторя и на дух жив, на мъжете
              подобна. Понеже всяка жена, що в мъж се превърне, ще влезе в
              Небесното Царство.”
 
Абсурден текст, който няма абсолютно нищо общо с Христос и Неговото учение! Той обаче ни показва ужасното отношение към жените в някои гностически общности. Това псевдоевангелие „чупи” всякакви рекорди по женомразство сред гностическата книжнина. Този факт, заедно с другите „бисери” явно изобщо не пречи на техните издатели да обявят „Евангелието” от Тома за „най-важното откритие сред намираните някога ръкописи”. 

      (12) Учениците рекоха на Иисус:
               „Знаем, че ще ни напуснеш. Кой ще бъде нашият водач?
                Иисус рече им:
                От там, където сте, ще вървите към Иаков праведния, заради когото
                небе и земя се появиха”

Главната цел на гностиците била, отричайки Християнската църква, да я изместят напълно, изземвайки нейното положение и функции. По тази причина авторите на гностическите „евангелия” правили всичко възможно да дискредитират личността на ап. Петър като водач на Църквата. Според тях той бил самозванец, който с манипулации и насилие узурпирал, предназначеното за друг водачество. Тук обаче версиите на еретиците се разминават. Според „Евангелието” от Тома Иисус бил посочил за водач своя полубрат - Иаков праведния. Според „Евангелието” от Мария Магдалена именно тя била истинския водач, избран от Иисус.

Относно първия вариант е разработена цяла теория за това, че Иисус искал да създаде Своя династия, като предвиждал властта в църквата да остане в Неговото семейство. Това е толкова абсурдно като знаем, че по времето на Неговото служение полубратята Му не са Го приемали за обещания Месия и не са били сред Неговите ученици - „Защото дори и братята Му не вярваха в Него.”  Йоан 7:5.  Самият Иисус казва, че Негови майка и братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват – Лука 8:21. Такова изявление Христос никога не би направил, ако е възнамерявал да установи семейна династия.

Иаков, братът Господен, за когото става дума в стих (12) от Томиното „евангелие”, е повярвал едва при възкресението на Иисус Христос. Чак тогава той станал Негов ученик и като такъв е бил обучаван от Петър и останалите апостоли. На много по-късен етап той поел водачеството на местната църква в Йерусалим, когато Петър, апостола на обрязаните заминал да проповядва и основава нови църкви из Римската империя. Петър, по Божия избор, до края на своя живот останал водача на Християнската църква. Разглеждайки думите „заради когото (Иаков праведния) небе и земя се появиха”, се натъкваме на поредното безумие в това фалшиво евангелие.

Относно втората версия на гностиците «кой бил избраният от Христос водач» ще трябва да преминем към -  

                                                           „Евангелие” от Мария Магдалена

      (10) „Петър каза на Мария:
               Сестро, ти знаеш, че Спасителят те обичаше повече от другите жени.
               Кажи ни думите на Спасителя, които си спомняш, които знаеш ти, а
               ние не и които не сме и чули.
               Мария отвърна и каза:
               Това, което е скрито от вас, аз ще ви го възвестя.”

Ето  как според гностиците Мария Магдалена, станала учител на Петър и на останалите апостоли. Отново виждаме претенциите как някой, в случая Мария от Магдала, се ползва със специален статут на приближен и знае тайни, които Иисус не бил разкрил на другите си ученици. Такъв подход обаче би поставил под въпрос способностите на Христос като Учител, нещо, в което изобщо не трябва да се съмняваме.

Половината от текста на този кратък апокриф не се е запазил, иначе на колко ли още „бисера” щяхме да попаднем? Ето един от запазените:

      (7) „ ...Петър Му каза: Тъй като ни разясни всички неща, кажи ни още и
             това: Какво е грехът на света?
             Спасителят каза: Няма грях, но вие сте тези, които вършите грях, когато 
             правите неща, присъщи на природата на разврата, които наричат „грях”.

Отново срещаме гностическото обяснение, че тя, плътта (природата на разврата), създадена от Димиурга, е виновна за всичко. А иначе не съществувал грях! Библията обаче ни учи, че тялото и изобщо цялостната човешка личност в лицето на Адам първоначално е била създадена съвършено добра. Грехът се появява като неправилен избор на свободната воля, проявяващ се в отхвърляне на Божията воля. Неговото начало води до същество, което не е имало материално тяло – Луцифер. След падението си той се превръща в изкусител. В лицето на Сатана грехът има своя външен катализатор, независимо от нашата плът. Грехопадението на човека е станало първо на душевно ниво, чрез приемане на изкушението и решението да бъде пренебрегната Божията заповед.

      (8) „ ...Като каза това, блаженият се прости с всички тях и каза - Мир вам!
            Придобийте Моя свят за себе си!...”

Звучи ви твърде познато нали, като хилядите реклами около нас, гъделичкащи егото ни! Това обаче се намира в пълно противоречие с посланието на Свещеното Писание - да не живеем вече за себе си, а за Този, Който за нас е умрял и възкръснал – II Коринтяни 5:14,15. Самият Иисус е категоричен в изискването си към Своите последователи, заявявайки: „ ... Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.” - Лука 9:23,24

 Ще завършим анализа на „Евангелието” от Мария Магдалена с още едно негово „разкритие”.
   

      (17) „ ...Андрей отговори и каза на братята си: Кажете какво мислите за това,
               което тя каза. Що се отнася до мен, аз не вярвам, че Спасителят е казал
               това. Защото тези учения са други мисли. Петър отговори и каза по повод
               на същите неща. Той попита за Спасителя: Нима Той е говорил с жената
               тайно от нас, а не открито? Трябва ли да се обърнем и всички да я слушаме?
               Нима Той е предпочел нея повече от нас?

Най-вероятно, за да обясни как така Мария Магдалена никога в действителност не е била водач на Християнската църква, авторът на това псевдоевангелие е измислил този заговор между апостолите, който в крайна сметка бил й попречил да изпълни своето призвание.
 
Такова е съдържанието на извадените от хилядолетно забвение гностически „евангелия”. Веднъж запознали се с него, лесно бихме споделили възмущението на водачите на ранната християнска църква от тази гавра с истината и с Христовото име. Още със самата им поява, както в древността така и при преоткриването им в нашето съвремие, тези жалки и абсурдни измислици предизвикват справедливия гняв на всички уважаващи себе си и истината хора. По тази причина, въпреки комерсиално създаденото напоследък търсене, те нямат абсолютно никакво бъдеще и в качеството им на доказани фалшификати ще си останат обречени на пълна забрава. 



                                                                                                                                   презвитер Николай Сомов
                                                                                                             Християнски информационен център - Смолян

 По-задълбочен анализ на историческите факти и обстоятелства при формирането на новозаветния канон можете да намерите в статията „Разобличаването на една измама”.