ХРИСТИЯНСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР – СМОЛЯН
Да бъде активен, инициативен и изобретателен
Не, това заглавие не е част от длъжностната характеристика на някой корпоративен служител. Това са качества, които се очаква да развие всеки, зрял и отговорен християнин!
Още с първия си дъх Адам получи висшата привилегия да живее като същество, създадено пo Божия образ и подобие. Единственият на тази планета, дарен със способността да твори! И тъй като човекът е създаден за Бога, най-логичното заключение, което можем да направим, е, че творческите способности в нас са ни дадени на първо място, за да развиваме все по-близки взаимоотношения с нашия Създател. Това повелява първата и най-важна заповед: „... да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“ (Второзаконие 6:5). Изпълнението на тази заповед изисква съсредоточаването на всички наши способности, таланти и умения в развитието на взаимоотношенията и служението ни пред Бога.
За голямо съжаление повечето вярващи не достигаме до пълното разбиране на тази истина. Много по-лесно ни е да заучим и да се отдадем на изпълнението на разни традиции и правила, без да осъзнаваме, че това неизбежно ще ни доведе до рутина и охладняване. В резултат – мнозина от нас, пуснали се по духовна инерция, насочват своите усилия, таланти и внимание не натам, закъдето са предназначени, а за да се докажат и реализират в света. Така, пренебрегвайки основния приоритет: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33) те изпадат в реалната опасност да се разминат с истинската цел и смисъл на своя живот.
Колко ли силен на фона на съвременното повърхностно християнство е копнежът на Бог да намери повече хора според Своето сърце? Това са вярващите, които със своя пример могат отново да разпалят тлеещия в Църквата духовен огън. За Бога те са избран остатък, избрана скъпоценност, зеницата на Неговото око! От библейски времена тези хора имат силата да вдъхновяват и променят цели нации (Псалм 84:5, 6). Те са активни, инициативни и изобретателни! Ето на какво можем да се научим от тях, следвайки съвета на Свещеното Писание:
„...и като наблюдавате /проучвате/ резултата от техния начин на живот, подражавайте на вярата им.” - Евреи 13:7 (Дословен превод на Новия Завет)
За голямо съжаление повечето вярващи не достигаме до пълното разбиране на тази истина. Много по-лесно ни е да заучим и да се отдадем на изпълнението на разни традиции и правила, без да осъзнаваме, че това неизбежно ще ни доведе до рутина и охладняване. В резултат – мнозина от нас, пуснали се по духовна инерция, насочват своите усилия, таланти и внимание не натам, закъдето са предназначени, а за да се докажат и реализират в света. Така, пренебрегвайки основния приоритет: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33) те изпадат в реалната опасност да се разминат с истинската цел и смисъл на своя живот.
Колко ли силен на фона на съвременното повърхностно християнство е копнежът на Бог да намери повече хора според Своето сърце? Това са вярващите, които със своя пример могат отново да разпалят тлеещия в Църквата духовен огън. За Бога те са избран остатък, избрана скъпоценност, зеницата на Неговото око! От библейски времена тези хора имат силата да вдъхновяват и променят цели нации (Псалм 84:5, 6). Те са активни, инициативни и изобретателни! Ето на какво можем да се научим от тях, следвайки съвета на Свещеното Писание:
„...и като наблюдавате /проучвате/ резултата от техния начин на живот, подражавайте на вярата им.” - Евреи 13:7 (Дословен превод на Новия Завет)
I. Активността, инициативността и изобретателността на Давид
1. Давид като войн
Битката между Давид и Голиат – това е една от най-известните и впечатляващи библейски истории. Благодарение на какво обаче се стигна до тази знаменита победа? От текста в І Царе 17 глава можем да установим, че Давид притежаваше нещо, което липсваше на останалите израилтяни – жива вяра и инициативност. За него вярата означаваше действие. Важно е да отбележим, че Давид не чакаше да получи слово от Бога и едва тогава да се изправи в битка срещу Голиат. В този случай той изцяло беше поел инициативата на базата на онази вяра, която Бог беше вложил в сърцето му.
Колко често оправдаваме своето бездействие и пасивност с това, че не сме получили конкретно слово от Господ. Стигнало се е дотам, че мнозинството служители сме заприличали повече на Гедеон, отколкото на Давид. Гедеон беше предпазлив изпълнител, но не и усърден инициатор. Нека обаче не забравяме, че Давид, а не Гедеон беше човекът според Божието сърце. Той си остана такъв въпреки всичките му грешки и падения. Давид дотолкова впечатли Бог с отношението си, че стотици години след неговата смърт Господ продължаваше да избавя Ерусалим заради него (ІІІ Царе 11:34; ІV Царе 8:19; 20:6, Исая 37:35).
Поуката от победата на Давид над Голиат е, че Божието водителство понякога ще се изразява по един простичък начин - чрез вярата в нашите сърца. Стига да я имаме, когато се изправим пред предизвикателството, можем да действаме. Не ни ли учи на това и Самият Христос: „Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане” (Марк 11:23).
В евангелията са описани няколко човека, които с вярата си привлякоха Божието внимание и сила, преодоляха ограниченията пред тях и приятно изненадаха Иисус (жената с кръвотечението, римския стотник, и особено ханаанката). Тези хора дръзнаха да проявят такава инициатива, че нарушиха съществуващите междуетнически и религиозни порядки, а ханаанката направо си спечели прозвището новозаветния борец с Бога, преодолявайки отрицателния отговор на Христос. (Матей 15:21-28)
Колко често оправдаваме своето бездействие и пасивност с това, че не сме получили конкретно слово от Господ. Стигнало се е дотам, че мнозинството служители сме заприличали повече на Гедеон, отколкото на Давид. Гедеон беше предпазлив изпълнител, но не и усърден инициатор. Нека обаче не забравяме, че Давид, а не Гедеон беше човекът според Божието сърце. Той си остана такъв въпреки всичките му грешки и падения. Давид дотолкова впечатли Бог с отношението си, че стотици години след неговата смърт Господ продължаваше да избавя Ерусалим заради него (ІІІ Царе 11:34; ІV Царе 8:19; 20:6, Исая 37:35).
Поуката от победата на Давид над Голиат е, че Божието водителство понякога ще се изразява по един простичък начин - чрез вярата в нашите сърца. Стига да я имаме, когато се изправим пред предизвикателството, можем да действаме. Не ни ли учи на това и Самият Христос: „Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане” (Марк 11:23).
В евангелията са описани няколко човека, които с вярата си привлякоха Божието внимание и сила, преодоляха ограниченията пред тях и приятно изненадаха Иисус (жената с кръвотечението, римския стотник, и особено ханаанката). Тези хора дръзнаха да проявят такава инициатива, че нарушиха съществуващите междуетнически и религиозни порядки, а ханаанката направо си спечели прозвището новозаветния борец с Бога, преодолявайки отрицателния отговор на Христос. (Матей 15:21-28)
Но да се върнем на Давид. Неговата активност и инициативност доведе до най-голямото териториално разширяване на царството Израел – трикратно повече от постигнатото при предишния цар Саул. Многобройните военни победи не бяха нищо друго, освен победно шествие на вярата, проявявана чрез активност, инициативност и изобретателност. Едва при управлението на Давид, повече от 450 години след влизането им в Обещаната земя, израилтяните най-после влязоха в нейно владение.
2. Давид като миротворец
Инициативността на Давид не се проявяваше само на бойното поле. Твърде интересни са опитите му да установи мир и разбирателство с преследващия го цар Саул. На два пъти с риск за живота си Давид демонстрираше добрата си воля и своята вярност към озлобения цар. И двата пъти Саул беше в ръцете му и той можеше да го убие по настояването на своите съратници, но Давид намираше сили да покаже милост, проявявайки своето великодушие.
„Но великодушният ще измисля великодушни неща и за великодушни неща ще стои” (Исая 32:8). Не ни ли учи този стих, че великодушният човек ще измисля, т.е. ще инициира, ще изобретява, ще твори великодушни неща?
3. Давид като реформатор
Може би върхът на инициативността и изобретателността на Давид e първата реформа, която беше направена в богослужението, откакто евреите бяха получили Закона чрез Моисей. Половин хилядолетие в богослуженията си израилтяните се стремяха да спазват стриктно предписанията, без обаче да използват никакъв творчески подход, за да развиват своите взаимоотношения с Яхве. Изучавайки Закона, ще се натъкнем на един удивителен факт. Макар и да беше заповядал Скинията да бъде точно копие на образеца, който беше показан на Мойсей, Бог никъде не беше разпоредил да бъде извършвано служение на хваление пред нея – нещо толкова характерно за служението в небето!
Най-вероятно причината за това е очакването, което Бог има към хората, които го обичат - те сами да открият онова, което му доставя истинска радост и удоволствие. В Неговия творчески замисъл хората никога не са били същества, действащи като роботи. Не се ли изразява в това любовта – да опознаваме все повече онзи, когото обичаме, и по творчески, най-разнообразен начин да обогатяваме и развиваме взаимоотношенията си с него? В тази връзка Библията ни учи: „Опитвайте какво е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:10).
Точно такъв беше подходът на Давид – подход, който толкова силно привличаше Божието сърце.Любовта и одобрението на Бог към него бяха толкова силни, че Той дори възлюби мястото, където живееше Давид – хълма Сион, и го избра за Свое местообиталище: „Защото Господ избра Сион, благоволи да обитава в него. Това, каза Той, Ми е покой до века, тук ще обитавам, защото го пожелах” (Псалми 132:13, 14).
Та как Господ не би го пожелал! На това място Давид остави най-важната следа от своя живот! През своето царуване Давид имаше един основен приоритет – да търси, да живее и да се наслаждава в най-близкото Божие присъствие (Псалм 27:4).
Това сърдечно желание тласна Давид да извърши нещо съвсем ново. Още от началото на царуването си в присъединения от него Ерусалим той си постави за цел да намери и върне изоставения от десетилетия Ковчег на завета. Царят обаче искаше да направи нещо повече от това. Той беше осъзнал, че Бог също очакваше нещо повече от жертвоприношенията, които народът и свещениците Му принасяха в Мойсеевата скиния. Затова Давид дръзна да направи друга скиния, която разположи на хълма Сион в непосредствена близост до своя дом. Точно в тази, наричана още Давидова скиния беше поставен кивотът.
От тогава пред Ковчега на завета, по заповед на царя, специално обучените за певци и музиканти левити извършваха непрестанно служение на хваление и поклонение.
Най-вероятно причината за това е очакването, което Бог има към хората, които го обичат - те сами да открият онова, което му доставя истинска радост и удоволствие. В Неговия творчески замисъл хората никога не са били същества, действащи като роботи. Не се ли изразява в това любовта – да опознаваме все повече онзи, когото обичаме, и по творчески, най-разнообразен начин да обогатяваме и развиваме взаимоотношенията си с него? В тази връзка Библията ни учи: „Опитвайте какво е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:10).
Точно такъв беше подходът на Давид – подход, който толкова силно привличаше Божието сърце.Любовта и одобрението на Бог към него бяха толкова силни, че Той дори възлюби мястото, където живееше Давид – хълма Сион, и го избра за Свое местообиталище: „Защото Господ избра Сион, благоволи да обитава в него. Това, каза Той, Ми е покой до века, тук ще обитавам, защото го пожелах” (Псалми 132:13, 14).
Та как Господ не би го пожелал! На това място Давид остави най-важната следа от своя живот! През своето царуване Давид имаше един основен приоритет – да търси, да живее и да се наслаждава в най-близкото Божие присъствие (Псалм 27:4).
Това сърдечно желание тласна Давид да извърши нещо съвсем ново. Още от началото на царуването си в присъединения от него Ерусалим той си постави за цел да намери и върне изоставения от десетилетия Ковчег на завета. Царят обаче искаше да направи нещо повече от това. Той беше осъзнал, че Бог също очакваше нещо повече от жертвоприношенията, които народът и свещениците Му принасяха в Мойсеевата скиния. Затова Давид дръзна да направи друга скиния, която разположи на хълма Сион в непосредствена близост до своя дом. Точно в тази, наричана още Давидова скиния беше поставен кивотът.
От тогава пред Ковчега на завета, по заповед на царя, специално обучените за певци и музиканти левити извършваха непрестанно служение на хваление и поклонение.
Смелата и радикална реформа, извършена от Давид, със сигурност е имала своите противници, особено от средите на свещениците, които продължаваха да принасят жертви пред празната Мойсеева скиния, намираща се по същото време в градчето Гаваон. В Божиите очи обаче промяната, извършена от Давид, срещна такова одобрение, че няколко столетия по-късно Създателят си спомня с „носталгия” за нея и обещава отново да въздигне падналата Давидова скиния (Амос 9:11; Деяния на апостолите 15:16).
4. Давид като строител
Сърцето на Давид, изпълнено с любов към Бога, го тласкаше към нови и нови инициативи.
Така в него за първи път дойде идеята да построи величествен храм за Господа. Колко ли от нас, поставени на неговото място, бихме продължили да работим с цялата си енергия и ентусиазъм за осъществяването на такава идея, ако Господ ни кажеше изрично: „Ти не си човекът, който ще направи това”? Но това беше Давид! Въпреки че чу тези думи, той превърна идеята си във водеща цел на своя живот. Да приготви всичко необходимо по такъв начин, че храмът, който синът му щеше да построи, да бъде несравнимо по-величествен от всичко, което светът дотогава беше виждал. Неговият Бог заслужаваше да бъде прославен!
Божият отговор на тази любов не закъсня. Давид неочаквано получи възможността да види своята мечта - величествения храм още преди той да бъде построен! Именно на него Бог даде чрез Духа Си чертежите на храма, въпреки че технологично те можеха да бъдат дадени на Соломон, при чието управление щеше да започне строежът. Бог обаче направи така, че подобно на Мойсей, който, преди да завърши своя земен път, получи възможността да види Обещаната земя, и Давид да види как ще изглежда копнежът на неговото сърце.
Сърцето на Давид, изпълнено с любов към Бога, го тласкаше към нови и нови инициативи.
Така в него за първи път дойде идеята да построи величествен храм за Господа. Колко ли от нас, поставени на неговото място, бихме продължили да работим с цялата си енергия и ентусиазъм за осъществяването на такава идея, ако Господ ни кажеше изрично: „Ти не си човекът, който ще направи това”? Но това беше Давид! Въпреки че чу тези думи, той превърна идеята си във водеща цел на своя живот. Да приготви всичко необходимо по такъв начин, че храмът, който синът му щеше да построи, да бъде несравнимо по-величествен от всичко, което светът дотогава беше виждал. Неговият Бог заслужаваше да бъде прославен!
Божият отговор на тази любов не закъсня. Давид неочаквано получи възможността да види своята мечта - величествения храм още преди той да бъде построен! Именно на него Бог даде чрез Духа Си чертежите на храма, въпреки че технологично те можеха да бъдат дадени на Соломон, при чието управление щеше да започне строежът. Бог обаче направи така, че подобно на Мойсей, който, преди да завърши своя земен път, получи възможността да види Обещаната земя, и Давид да види как ще изглежда копнежът на неговото сърце.
5. Давид като дарител
Давид извършваше приготовленията за строителството на храма с всичката си сила (І Летописи 29:1–9). Той даде не просто задължителния десятък, а цялото си съкровище за грандиозния строеж, без на пръв поглед да се погрижи за онова, което ще остави в наследство на своите синове. Разбира се, Божият отговор на поредната проява на Давидовата любов не закъсня. След това щедро жертване, в което царят успя да увлече и целия народ, при управлението на неговия син Соломон Бог даде най-благоденственото време в историята на Израел. Време на такова изобилие, когато среброто се считаше за нищо.
II. Активността, инициативността и изобретателността на Павел
Апостол Павел също не беше от тези вярващи, които се задоволяваха само да следват предписанията. Сърцето му гореше за Бога и за спасението на изгубените и го подтикваше да измисля нови великодушни неща. Ето някои от тях:
1. Павел проповядва благовестието напълно безплатно
Всички християнски свещенослужители знаят принципа, описан в І Коринтяни 9:13–18: „Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.” Ап. Павел обаче продължава отвъд тази Божия наредба и проявява истинско себеотрицание, отказвайки се от това свое право.
Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да осуети моята похвала...
И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.” Ето я инициативността на Павел – да проповядва благовестието безплатно, т.е. то да бъде най-достъпно за слушателите.
2. Себеотрицанието на Павел - ключът за успеха на неговото служение
Заради успеха на благовестието апостолът прави още по-голяма жертва. За да могат слушателите му да го приемат и да повярват в посланието на кръста, въпреки че Павел беше свободен човек, съвсем съзнателно взе решение да се откаже от своята независимост, ставайки техен слуга. Да им служи, да им угажда, да се съобразява с тяхната култура и начин на живот, за да ги спечели за вярата:
„Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. За тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон. За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.” (І Коринтяни 9:19-23)
В Посланието си към римляните ап. Павел стига още по-далеч в своята готовност за саможертва, разкривайки своя болезнен избор – самият той да бъде отлъчен от Христос, ако това би помогнало на неговите сънародници да приемат Спасителя. „Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите по плът, роднини, които са израелтяни...” (Римляни 9:1-4)
Великодушно, нали! Трябва ли тогава изобщо да се питаме защо точно той стана най-успешния мисионер на всички времена?
Разгледаните примери от живота на цар Давид и на апостол Павел отправят вдъхновяващо послание към нас, съвременните християни. За да расте и да се разширява в този свят, Божието царство се нуждае от активни, инициативни и изобретателни служители. Бог продължава да издирва хора по Своето сърце и в нашето поколение. От нас зависи дали ще привлечем вниманието Му!
Всички християнски свещенослужители знаят принципа, описан в І Коринтяни 9:13–18: „Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.” Ап. Павел обаче продължава отвъд тази Божия наредба и проявява истинско себеотрицание, отказвайки се от това свое право.
Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да осуети моята похвала...
И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.” Ето я инициативността на Павел – да проповядва благовестието безплатно, т.е. то да бъде най-достъпно за слушателите.
2. Себеотрицанието на Павел - ключът за успеха на неговото служение
Заради успеха на благовестието апостолът прави още по-голяма жертва. За да могат слушателите му да го приемат и да повярват в посланието на кръста, въпреки че Павел беше свободен човек, съвсем съзнателно взе решение да се откаже от своята независимост, ставайки техен слуга. Да им служи, да им угажда, да се съобразява с тяхната култура и начин на живот, за да ги спечели за вярата:
„Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина. За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон. За тези, които нямат закон, станах като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон. За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.” (І Коринтяни 9:19-23)
В Посланието си към римляните ап. Павел стига още по-далеч в своята готовност за саможертва, разкривайки своя болезнен избор – самият той да бъде отлъчен от Христос, ако това би помогнало на неговите сънародници да приемат Спасителя. „Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите по плът, роднини, които са израелтяни...” (Римляни 9:1-4)
Великодушно, нали! Трябва ли тогава изобщо да се питаме защо точно той стана най-успешния мисионер на всички времена?
Разгледаните примери от живота на цар Давид и на апостол Павел отправят вдъхновяващо послание към нас, съвременните християни. За да расте и да се разширява в този свят, Божието царство се нуждае от активни, инициативни и изобретателни служители. Бог продължава да издирва хора по Своето сърце и в нашето поколение. От нас зависи дали ще привлечем вниманието Му!
презвитер Николай Сомов
Християнски информационен център - Смолян