Необходимостта от такъв вид познание за съвременното ни общество е огромна. Днес, след десетилетията на пълно отрицание на вярата, сме на път да изпаднем в друга, също толкова опасна крайност. Все по-широко се разпространява схващането: „Трябва да вярваме в нещо, пък каквото и да било то, вярващият човек е по-добър. Никоя религия не учи на зло”. Оказва се, че това са поредните лекомислени твърдения, чиято несъстоятелност лесно може да бъде опровергана от многобройните примери на религиозен тероризъм и екстремизъм.  
 
Натрупаният през хилядолетията опит ни учи, че на човешко ниво религиозната вяра може да бъде полезна и облагородяваща само ако разкрива истинската цел и смисъл на живота и формира правилните ценности и добродетели. В противен случай тя представлява жалко суеверие, капан и пречка за нашето развитие. Що се отнася до по-високото ниво за приложение на вярата – връзката с нашия Създател, базирането й върху Божествената истина е от жизненоважно и решаващо значение! Библията категорично ни предупреждава, че такива взаимоотношения могат да станат реалност  само, ако те са основани на истината, открита ни в самата нея!

      „Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина, защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.”
                                                                                                                           Йоан 4:23, 24

     „Никой, който върви напред и не постоянства в Христовото учение, няма Бога. Този, който постоянства в учението, той има и Отца и Сина.”
                                                                                                                           II Йоан 1:9

Както фалшивите банкноти нямат никаква стойност и са обречени рано или късно да бъдат унищожени, така и вярата, молитвите и поклонението, основани на фалшиви религиозни учения, нямат никаква стойност пред Бога и неминуемо ще имат същата участ. Какво става обаче с хората, заблудени от тези фалшификати? И в двата случая ги очаква загуба, но двата вида загуба са несравними помежду си. Финансовата загуба може да бъде възстановена, но дори и това да не стане, тя сама по себе си не е фатална за живота на потърпевшия. Не така стои обаче въпросът с духовната загуба. Ако човек до края на живота си остане в състояние на духовна заблуда, той ще изгуби най-важното -  възможността за опрощение и вечен живот с Бога!

   „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.”    
                                                                                                                              Матей 7:21-23                    
За да не бъдем сред хората, които ще чуят тази страшна присъда, трябва да положим всяко старание, за да опознаем истината, да я приложим в живота си и да устоим в нея.
Преди да дефинираме понятието религиозна секта е необходимо да се запознаем със същността и вярата на истинското християнство.
 

То се основава върху следните вероопределения:

Никейски символ на вярата приет на Първия вселенски събор – 325 г.

Този събор бил свикан в резултат от появата и разпространението на арианството, едно от най-опасните лъжеучения в историята на Църквата, което отричало Божествеността  на Иисус Христос. На него бил съставен Никейският символ, който определял правилната християнска вяра, основаваща се върху Свещеното писание:

Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо;
И в Единия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца;
Бог от Бог, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало, както на небето, така и на земята;
Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти и стана Човек;
страда и възкръсна в третия ден и възлезе на небесата, и ще дойде да съди живи и мъртви;
И в Светия Дух.

Възникването на друго лъжеучение, известно като македонианство или духоборство, станало причина Символа да бъде допълнен с по-подробно вероопределение относно личността на Светия Дух, както и с няколко други вероизповеди. Това станало на Втория Вселенски събор проведен в Цариград през 381 г.

И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който изхожда от Отца, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците;
В една света, съборна и апостолска Църква;
Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете;
Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век;
Амин.

Така допълненият Символ, известен с името Никео-цариградски, (западната му версия включва и добавката Филиокве) станал основното вероопределение, изповядвано понастоящем и от трите разновидности на Християнството: източното православие, римокатолицизма и протестантството. Въпреки, че в исторически план Християнската църква се е разделила на горепосочените три разклонения, в духовен план, тя си остава една. Нейното духовно единство се определя от общовалидните основни доктрини, възприети от всички християнски изповедания, които иначе се различават помежду си по разнообразните си предания, традиции и практика.

Този принцип на християнското единство е формулиран още през V век от Блажени Августин -  „В главното - единство, във второстепенното - свобода, а във всичко - любов". 
Извън това единство се намират религиозните секти и култове допуснали изкривяване на главните, основоплагащи истини на християнското учение.       

РЕЛИГИОЗНИ СЕКТИ И КУЛТОВЕ

Възникване, заблудителни учения и лъжепророчества на религиозните секти.

Секта наричаме религиозна група, притежаваща собствено богословие, което в основните си учения противоречи на първоначалния източник на вяра, с претенциите да бъде единствен носител и тълкувател на Божествената истина.
Ще разгледаме най-големите и влиятелни религиозни секти, които имат своето разпространение в България.
Ето и някои характерни особености за сектите и култовете:

•    Организирани са около изолиран водач, претендиращ да бъде пратеник на Бога, който единствен осигурявал пряка връзка с Всевишния. Поради тази „връзка” водачът си присвоява правото да диктува теологията и поведението на последователите си. Такова деспотично ръководство поставя последователите в капана на пълната зависимост на всички нива на техния живот. Винаги тези водачи противопоставят своите откровения и организираното от тях движение на  исторически установеното християнство. Претендират, че само те имат Божествената истина, защото останалите християнски църкви били я изопачили.

•    Допълнителни писания или промяна на Библията. Вместо да се покорят на Вечното Божие Слово, самозабравилите се водачи създават свои т.нар. божествени писания.
Джоузеф Смит прибавя три книги – „Книгата на Мормон”, „Бисерът с голяма стойност” и „Учения и Завети”.
Сан Мюн Муун – основателят на Обединителната църква твърди, че Библията била незавършена, а неговата книга „Божественият принцип” е единственият достоверен източник.
„Стражева кула” известни още като Свидетелите на Йехова си позволяват да направят свой собствен превод на Библията, в който най-тенденциозно са променили значението на ключови думи, така че да съответстват на фалшивите им доктрини.

•    Основната дейност на религиозните секти е съсредоточена главно сред хората вече приели християнската вяра. Това е още едно потвърждение за демоничния произход и цели на тези организации. Иисус Христос предупреждава църквата си в Матей 24:23-24:  „...тогава ако ви каже някой: Ето тук е Христос, или: Там е, вие не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно и избраните”. Целта на Сатана (бащата на лъжата) е да заблуди избраните – онези, които поради вярата си в Истината вече имат връзка с Бога.

БЯЛОТО БРАТСТВО

Резултататът от конкурса „НАЙ-ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ”, проведен през 2007 г. по БНТ, изненадващо ни напомни за една твърде спорна и противоречива личност. Класирането на Петър Дънов на второ място след Васил Левски, изпреварвайки такива бележити българи като хан Аспарух, княз Борис I, светите братя Кирил и Методий, цар Симеон I, Христо Ботев и Иван Вазов беше нещо съвсем неочаквано!

Нереалният резултат разбира се лесно може да се обясни с пасивността на мнозинството ни сънародници спрямо този конкурс. Въпреки това, приблизително двайсетте хиляди гласа, които изведоха Дънов на тази позиция са предупреждение за възраждащото се влияние на позабравения в близкото минало дъновизъм. Така Бялото братство основателно привлича вниманието, като една от най-популярните религиозни секти у нас. Ето и малко предистория, обясняваща причините за тази популярност.

Веднага след падането на атеистичния режим, сред обърканото ни откъм духовни ценности общество, масово започнаха да навлизат всевъзможни окултни практики като: астрология, спиритизъм, гадателство, екстрасенство, хиромантия и др. Образувалият се духовен вакуум всмука заедно с окултизма и характерните за източните религии вярвания, като прераждането, кармата и йогата. В цялата тази бъркотия, от всички разпространени в България религии и религиозни движения Бялото братство се оказа напълно „в свои води“.

Та нали всички горепосочени фалшиви практики и учения представляват самата същност на дъновизма още от самото начало на неговото съществуване! А сега да видим какво още ни предлага странната каша от християнство, хиндуизъм и окултизъм, забъркана от основателя и идеолога на „Бялото братство“ - Петър Дънов. 
          
Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (по-настоящем Николаевка), Варненско. Негов баща е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски, родом от с. Устово, Родопите. Петър Дънов получава начално образование в Нови пазар, където баща му известно време е на работа, а след това и във Варна. Средното си образование завършва през 1887г. в  Американското научно-богословско училище в Свищов. Там Дънов освен възпитанието си в източното православие се запознава и с евангелското християнство.

През август 1888 г. воден от духовните си търсения, Петър Дънов заминава за САЩ. Там той завършва Теологическата семинария на университета Дрю, Медисън, както и двугодишен курс в Богословския факултет  към Бостънския университет.
Характерно за втората половина на ХІХ век е, че в свободния свят като гъби след дъжд никнат едно след друго нови идейни течения, философски и религиозни концепции, духовно-мистични школи и движения. През седемте години на американска земя П. Дънов постепенно пренасочва интереса си от християнството към нововъзникналите учения като: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология и др.

Така, натрупал множество взаимноизключващи се познания, през 1895-а година Дънов поема по обратния път към България. През  периода между 1895 и 1900 г. Петър Дънов прекарва в почти пълна самота, посвещавайки това време изключително на работа върху самия себе си - в търсене на своето призвание. Най-важното събитие в живота му според него е станало на 07.03.1897 г., малко преди да навърши 33 години. Това е моментът, в който той вярва, че получил  от невидимия свят просветление за мисията си на Земята.

Ето какво казва самият той за това:  „Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март  1897 г. (стар стил)
Вие мислите, че аз съм Петър Дънов. Не. Отдавна, преди  20 г. П. Дънов напусна физическото  тяло и сега аз, който ви говоря, съм Духът на истината. Аз съм Елохим, ангелът на завета Господен.“
След като преглътнем възмущението си от това кощунство с личността на Бога, не ни остава нишо друго освен да видим какво учение ни предлага самопровъзгласилия се за „Духът на истината” и „Елохим“, Дънов.

Относно Бог, Създателят той казва следното: „От атома до Вселената всичко е Бог. Цялата природа, видима и невидима, представлява тялото на Бога. Както човешкият организъм е създаден от системи и органи, така и Божественото тяло е съставено от звездни състеми, звезди, планети, спътници и пр“. Това твърдение на Петър Дънов си е чиста проба пантеизъм „Бог е всичко и всичко е бог“. Такова вярване е характерно за хиндуизма, но няма нищо общо с християнството! 

Библейското учение за Бога е абсолютно противоположно: „Отдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха, като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени. Но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат" - Псалм 102:25-27. Този недвусмислен пасаж, заедно с думите на самия Иисус в Матей 24:35 - „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат" съвсем ясно дефинира, че Бог съществува отделно и независимо от творението Си и за разлика от него никога не се променя. 

Според Дънов цялата галактика била населена със същества, чиято задача била да еволюират:

„В твърдата материя действат гномите. Техните тела са различните минерали и кристали.
Във водата са нимфите и русалките.
Зад въздухообразната стихия стоят духовете на въздуха, наречени ундини.
В огъня се проявяват саламандрите.
Дейността на природните духове се ръководи от ангелската йерархия. Самите духове са деца на ангелите, архангелите и началниците. Животните, растенията и минералите са деца на властите, силите и  господствата.“

Дънов твърди: „Съществуват 9 йерархии, които човечеството трябва да премине, за да достигне до Всемирното космическо братство, глава на които е абсолютния Дух. Христос е същество от това братство, което ръководи целия космически развой. Има обаче същества , които са се отклонили от възходящия път на развитие и са деградирали. Те са известни като същества на злото, така наречената Черна ложа. Бялата ложа или Бялото братство е съставена от хората, които са еволюирали,  като са изчистили кармата си, чрез дълга поредица от успешни, възходящи прераждания.“ 

Конкретно за Бялото Братство (ББ) Дънов изтъква следното: „Организирането на света се дължи на ББ. Всички религии са методи на ББ. Пратениците на ББ са създали религиите...Всички светии са негови членове и действат от негово име. ББ е онова велико общество на Божествения свят, което е в прямо общение с Бога и с Христа.”
„Обществата на Розенкройцерите в Западна Европа и Америка, йогите в Индия и Бялото братство в България са клони на едно и също дърво - Окултизма. Окултните учители съдействали за еволюцията на човечеството. Ману и Буда в Индия, Конфуций и Лао дзъ в Китай, Зороастър в Персия, Хермес в Египет, Орфей в Гърция и Тракия, Моисей и Христос в Израел и накрая Беинса Дуно( Учителят) в България.“

Според учението на Дънов цялата човешка раса е произлязла от Слънцето, минала е през Сатурн, през Луната и дошла на Земята. След време щяла да се пресели на друга планета. Човечеството, пък щяло да премине през 7 вериги, през 7 вълни, за да отиде пак на Слънцето.

Ето още какви небивалици „Учителят“ преподавал на своите последователи:

„Топлината на Слънцето е отвън, в Слънцето има отлична атмосфера, най-красивият живот е там. От България никой още не е ходил там, но има индуси, които са ходили. От Европа само Сведенборг е ходил. Той е бил и на Венера и на Юпитер...“

„...Животът на Луната е под кората й. Тези кратери, които виждате, са изкуствено построени от нейните жители - те са кондензатори на слънчевата енергия...Около 100 000 души живеят на Луната...На Луната хората са все учени, живеят под кората й. Имат градини с плодни дръвчета, използват слънчевата светлина, вкарват си я под кората. Там няма микроби и хората живеят колкото си искат.“

„...(Жителите) на Луната се страхуват от хората на Земята, защото (някога) били размирни и със специални парашути ги свалили през пространството, като им направили специални тела. (След това) изпращачите им се върнали отново на Луната и сега ни наблюдават...Земята е най-ниското положение до което човек е слязъл. Жителите на Земята са прегрешилите души от всички системи и светове, изпратени тук, за да се поправят“.
 

ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

Според Дънов човек, за да еволюира и да се завърне при своя Източник, трябва да се прероди 777 пъти.
„...За да ни посеят един ден наново, при по-добри условия на живот, трябва още отсега, докато живеем на земята, да се приготвим, иначе нашето прераждане, вместо да бъде прогрес, ще бъде регрес, връщане назад.“

Според Дънов нашата душа може в бъдеще да се прероди в друг човек, много по-съвършен от нас, но тя може да влезе и в едно "говедо", или в едно "растение", или дори в още по-долна форма - в един минерал (Многоценният бисер стр. 9).

„Вие я имате, я нямате 100 прераждания и искате да ставате светии. Светията е минал 777 прераждания и е имал 12 кардинални прераждания и чак тогава е станал светия“.

 Ето и какви абсурдни примери Дънов привежда, за да обясни своето учение:

„Синът (в едно семейство) наподобява на баща си, не защото е създаден от него, а защото в миналото столетие синът е бил баща на своя днешен родител“.

„Едно време и жените, и мъжете са раждали, но отсетне мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да върши това. Библията казва: „Авраам роди Исаака“, а не казва, че Сара е родила. Когато мъжът е раждал, светът е бил в отлично положение, а когато той престана да ражда, светът се развали“. Така Дънов си позволява да нагажда Свещеното писание, за да отговаря на неговите измислици.

Разбира се Библията никога не е твърдяла, че мъжете някога са раждали, а относно Сара библейския текст е пределно ясен: „Сара зачна и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок. И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак“ Битие 21:2,3

Ето ви и друг драстичен пример, как той си позволява да използва думи изговорени от Христос, но извадени извън техния контекст, за да покаже, че уж Самия Господ е обучавал апостолите на хиромантия: „... И показа им ръцете си”. Йоан 20:20
„С това Христос, твърди Дънов, искаше да обърне внимание на учениците си върху великата наука на ръката. Ето защо всеки съвременен човек трябва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата.“

Целият текст в Йоан 20:20 обаче е: „... И показа им ръцете и ребрата си”. Целта на Господ била повече от ясна. При първото Му явяване след Неговото възкресение, Той трябвало да покаже на недоумяващите ученици белезите от нанесените Му рани, за да им докаже, че това е Самият Той, а не някакво привидение.
  
Така Дънов най-нагло си позволява да пропагандира окултизма, независимо от факта, че Библията го забранява категорично:
   „...Не е лошо да гледаш на боб, на кафе, на карти, но и за това е нужно знание...”

Ето и друг негов „бисер“: „...Какво е косата. Тя е антената, чрез която човек влиза във връзка с космоса, с космическия разум и възвишените души. Опадалата коса води до нещастия в живота.“

ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

Паневритмията представлява съществена част от окултното учение на „Бялото братство”. Тя присъства в интернет-страниците на „Бялото братство”, като един от неговите методи. „Бялото братство” осъществява внедряване в обществото на паневритмията, като първо стъпало към последващото приемане и на самото окултно учение на П. Дънов. За целта то използва сдружение „Паневритмия”, а по-късно фондацията „Институт за изследване и прилагане на Паневритмията” и др. Чрез тях се провежда масова агитация главно сред децата и младежите. Правят се опити да се въведе обучение по тази религиозно-окултна практика в училищата, прикрито като система за лечебна танцова гимнастика.

Паневритмията е форма на „маскиран” дъновизъм, който старателно отрича своята окултна същност. Това се прави сравнително отскоро. В старите книги от времето на Дънов окултният характер на паневритмията изобщо не се прикрива. В книгата на П. Дънов „Паневритмия" (София, 1938 г.) и в книгата „Паневритмия – песни на хармоничните движения” (София, 1941 г.) ясно се говори за окултизъм, а за някои упражнения се твърди направо, че са „метод за връзка с идеалния свят”.

В по-новите публикации относно паневритмията обаче категорично се избягва темата за “окултния свят на интелигентните духовни същества” и за връзката с тях, както и термините „свещен”, „духовен”, „окултен”, „окултизъм” и т. н. Паневритмията се представя като лечебна музикално-танцова гимнастика, в която се постига лечебен ефект от чисто психологическо естество, съчетан с ефекта от някакви сили на природата – съвсем не разумни, а уж чисто физични.

На срещата по паневритмия в Пловдив (8-9 март 2003 г.) са изнесени доклади, в един от които паневристката д-р Светла Балтова казва: „Хората, които влизат в кръга на паневритмията,
неизбежно влизат и в досег с учението на Беинса Дуно (т. е. Учителят Дънов). Дали ще се задълбочават в това учение или не, е въпрос на техен личен избор, но във всеки случай не може паневритмията да бъде обявена просто за здравословна гимнастика, каквито опити се правят на места. Не само, че не бива, но просто е невъзможно във века на информацията, когато навсякъде се публикуват книги на Учителя, материали за духовната школа на Беинса Дуно и за панверитмията като един от методите на тази школа, преподаватели по паневритмия да се опитват да я предствят откъснато, като „паднала от небето”.
 

СТРАЖЕВА КУЛА / СВИДЕТЕЛИ НА ЙЕХОВА

С основание може да се твърди, че Свидетелите на Йехова  представляват най-опасната ерес, способна да отклони християните от Истината. Опасността се състои в това, че тази секта е най-близкия двойник на Християнството. Знаем, че най-опасните гъби са онези отровни двойници, които най-много приличат на ядливите и полезни гъби. По тази причина Свидетелите на Йехова, в качеството им на такъв двойник, не могат да бъдат  лесно разпознати от голям брой вярващи, имащи само повърхностни знания за християнското учение.

Стражева кула е най-бързо разрасналата се и придобила най-голямо разпространение религиозна секта. В тяхно лице е възстановена най-широко разпространената в древността ерес на Арианството, отричащо Божествеността на Христос. Успехът, който това лъжеучение има сред християните, се дължи на това, че Свидетелите на Йехова не използват друга „свещена книга”, а използват Библията, т.е. слушателите им се заблуждават, че изложението, което ще чуят от тях е учението на Библията. Друга причина е, че Свидетелите понастоящем не са водени от изолиран водач, считащ себе си за Божий пророк. Те твърдят обаче, че не една личност, а ръководството на щаба им в Бруклин е което пророкува и посланията се разпространяват чрез издаваното в огромен тираж (55 млн.) списание „Стражева Кула”.

Свидетелите на Йехова претендират да имат 60 000 събрания по цял свят и повече от 4 млн. пълновремени и доброволни служители. През 1990 г. се счита, че 9.5 млн. души са присъствали на Възпоменателната служба – Господна вечеря.
Основателят на Стражева кула е Чарлз Теиз Ръсел (1852-1916). Той е роден в семейство на християни от Конгрешанската (съборната) църква и следвал вярата на своите родители, докато не навършил 16 годишна възраст. Тогава той се опитал да обясни на свой приятел учението за вечното наказание, но в отговор получил само подигравки. Егото на Ръсел било дълбоко наранено и от този момент нататък започнал да търси ново по-разумно и приемливо обяснение на вярата.

Две години по-късно той попаднал на събрание на адвентистите от седмия ден, които твърдели, че предлагат такова обяснение относно наказанието на грешниците. Ръсел въодушевено възприел тяхното вярване за пълното унищожение на нечестивите в огненото езеро – т. е. наказанието няма да е вечно.  Така той се присъединил към адвентистите и ръководел група за изучаване на Библията. Но тъй като в продължение на няколко години Ръсел измислял нови и нови тълкувания и учения, между неговата група и останалите адвентисти се появили много различия. Това довело до отделянето на Ръсел с група вярващи, попаднали под влияние на идеите му. До голяма степен успешното разпространение на идеите на Ръсел се дължи на широкото използване на вестниците и списанията, които той издавал.

През 1884 г. Ръсел регистрирал своя организация „Сионска стражева кула Системно общество”. Това име неколкократно било променяно, за да се стигне до сегашното - „Стражева кула”. Ръсел започнал публикуването на списанието „Стражева кула” станало главно средство за разпространение на неговите лъжеучения. Ръсел бил скандална личност, водил съдебни дела срещу християнски проповедници, които изобличавали лъжите му, но няколко пъти водените от него дела се обръщали срещу самия него. Едно от най-известните му съдебни дела било делото „Чудотворната пшеница”. Ръсел дал под съд местния вестник „Бруклин Дейли Игъл” с иск за 100 000 долара обезщетение, защото вестникът отрекъл високите качества на пшеницата, която той продавал.

Списанието на Ръсел рекламирало пшеницата, че нейните качества били превъзходни и тя можела да расте 5 пъти по-бързо от другите видове пшеница. Но тестът, проведен от правителството, опровергал тези неверни твърдения и дори установил, че неговата пшеница е с по-ниски качества от средните показатели за този вид растителна култура. Вестникът бил оправдан. По-късно Чарлз Ръсел дал под съд баптистки пастор от Онтарио за обвинение в клевета. Отново този процес взел интересен обрат, след като адвоката попитал Ръсел под клетва дали владее гръцки език. Ръсел отговорил с да, но съдът назначил изпит, за да се докаже твърдението му. Установило се, че  Ръсел не само, че не може да чете на гръцки, но и не познава гръцката азбука.

След тези скандали, както и след развода на Ръсел, няколко групи се отделили от неговото движение. Разбира се основателят на „Стражева кула“ не лъжел само за пшеницата и за познанията си по гръцки език. Неговите лъжепророчества хвърлили в ужас и трескава подготовка много от неговите читатели. Разбира се това били пророчества за Второто Пришествие на Иисус.

•    „Войната на Великия Ден на Всемогъщия Бог ще завърши през 1914 г. с пълно поражение на съществуващото земно управление." След като през тази година Второто пришествие не станало, краят на земното управление т.е. на света бил отложен за 1915 г., а след това и за 1918 г. След като и тогава „пророчествата” не се сбъднали, по примера на Адвентистите, Свидетелите на Йехова  също променили тезата си. Те вярват, че през 1914 г. Христос бил коронован за Цар, а се завърнал тайно и невидимо през 1918 г., за да очисти Йеховисткия духовен храм. Тогава Той възкресил някои избрани вярващи, за да управляват с Него в Небето. Твърде явно е, че Другият Иисус, за когото проповядват Свидетелите на Йехова не е същият Иисус от Библията.
Нека сега да разгледаме различията подробно.

Богословие на Стражева кула

Вече споменахме, че същността на учението е възстановената ерес на Арианството по причина, на която е бил свикан Първия вселенски събор на Църквата в гр. Никея през 325 г. Арианството  се оказало много костелив орех и просъществувало още няколко века, след като било осъдено и разобличено като ерес на Събора. Духът, стоящ зад него, е същият, който стои и зад ереста на Свидетели на Йехова. Главната цел е да се принизи личността на Христос и да се откъсне вниманието на Божиите хора от Него. На Господ Иисус Свидетелите на Йехова не отдават поклонение. Те използват думите на Иисус в Йоан 14:28 „Отец е по-голям от мен”, за да представят, че само Йехова е Бог, а Иисус е създаден по-низш от Него.

Разбира се те никога няма да обяснят това, че моментът, в който Иисус е казал тези думи е бил момента на Неговото пълно Себеотрицание, за да стане жертвено агне – Филипяни 2: 5, 6-11. 

Йоан 5: 22-23а  „…за да почитат всички Сина, както почитат Отца“

Този пасаж разкрива, че Божествената почит и поклонение принадлежат еднакво, както  на Отца, така и на Сина.
Следващата част от стиха е много опасна за Свидетелите на Йехова, които не отдават Божествена почит на Сина.
ст.23 б „ Който не почита Сина (в контекста е определена почит равна на почитта на Отца), не почита Отца, който Го е пратил.“

Свидетелите на Йехова повтарят думите на еретика Арий относно Иисус Христос: „Имало е време, когато Той не е бил (съществувал)”. С други думи Вечносъществуващият, т.е. истинският Бог бил само Йехова, който сътворил на по-късен етап Исус, който пък бил наричан преди да дойде в плът на земята - Архангел Михаил. И след това първо сътворение Йехова и Михаил сътворили всичко друго. За тезата, че Исус е бил първото творение на Йехова те използват абсолютно неправилно Притчи 8:22,30 като твърдят, че тези думи се отнасят за Исус Христос. Да но всеки читател, който внимателно се запознае с  контекста би разбрал, че думите са за Мъдростта.

Многобройните пророчества в Стария Завет разкриват личността на Иисус. Бог се отъждествява напълно с Него – Захария 12:10 „И те ще погледнат на Мене, когото прободоха”, Михей 5:2 - „Чийто произход е от начало, от вечността”, Исая 9:6-7 „И Името му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира”. Иисус е наречен Отец на вечността, т.е. не е имало време, в което Той да не е съществувал. За да обяснят местата, където Исус е наречен Бог – Исая 9:7, Филипяни 2:6, Римляни 9:5 („Който е над всички Бог”), Свидетелите на Йехова казват, че Исус може да бъде наречен „един Бог”, но това не означавало повече от това да кажеш за някого „един мощен”, така те използват думата Бог относно Христос без да се замислят, че същата дума е използвана и за Йехова.

В създадения от тях Нов световен превод на Библията са добавени думи изкривяващи значението на цели стихове. Например „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше някакъв Бог” Йоан 1:1 (НСП). За да опровергаят Истината за Триединството на Бога те използват и добавят несъществуващи думи в превода си. „Защото в него цялата пълнота на Божественото качество живее телесно” Колосяни 2:9 (НСП). Истинският текст в оригинал е „защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството”.

„Да пасете църквата на Бога, която Той придоби с кръвта на собствения си Син” Д. А. 20:28 (НСП). Истинският текст е „която Той придоби със Собствената Си кръв”.
Свидетелите на Йехова отиват още по-далече в лъжите си и от древния Арий. Те твърдят, че Исус не е възкръснал телесно. Ръсел си позволява да твърди: „Дали тялото се е разложило или е все още запазено някъде, като величав паметник на Божията любов и Христовото подчинение и нашето изкупление - никой не знае”. След смъртта на Ръсел неговия наследник Ръдърфорд казва: „Царят Христос Исус бе осъден на смърт в плътта и бе възкресен, като невидимо духовно създание”.

„Стражева кула” през 1953 г. пише „То (тялото) унищожено от Бог Йехова, разложено на съставни елементи или атоми….”. Явяванията на възкръсналия Иисус, които са описани в Библията, те обясняват, че Той е материализирал тяло, за да бъде видян и учениците да повярват, че е възкръснал, но това не било същото Негово тяло.

Относно новорождението

144 000 ще бъдат новородените и те ще имат вечен живот на Небето. Групата на новородените престанала да приема нови членове през 30-те години на ХХ век. Всички останали свидетели на Йехова представляват другата група на овцете, които не очакват небесно съществуване, но ще имат вечен  живот на земята. Тази гавра с Божието Слово продължава с вярването, че само групата на 144 000 (елитната класа) има право да взима от Господната вечеря – „от хляба и виното”. Огромната част от присъстващите  на възпоменателните служби са само наблюдатели, докато малцина, считащи се от групата на 144 000, взимат от хляба и виното. Такива възпоменателни служби се провеждат веднъж годишно. Относно 144-те хиляди подпечатани, Библията ясно и конкретно показва, че това число се отнася само за евреите (по 12 000 от 12-те племена на израилтяните). Никой няма право да дава друго преносно значение на този буквален текст.

Друга заблуда, струвала скъпо на не един от свидетелите на Йехова, е ЗАБРАНАТА ЗА КРЪВОПРЕЛИВАНЕ.
Те вярват и учат, че ако някой от тях допусне да му прелеят кръв ще загуби „вечния живот”. Използват пасажите в Левит 17: 14-15 и Д. А. 15: 29, но разбира се превратно, защото там се говори да не се яде кръв, а преливането на кръв в кръвоносната система на човека е съвсем друго нещо.

Голямата заблуда, че ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС ВЕЧЕ Е СТАНАЛО. Свидетелите на Йехова твърдят, че Второто пришествие е само фигуративно. Те казват, че Христос се завърнал още през 1914 г., но по невидим начин и в НСП стиха Матей 24:3 е променен в „Какъв ще бъде белегът на твоето Присъствие и края на системата за нещата”. Заменянето на Идване с Присъствие цели да реши проблема с фалшивото пророчество на Ръсел, който предсказал, че Второто пришествие на Христос ще стане през 1914 г. Библията обаче ясно и недвусмислено ни казва:
„Ето иде с облаците и ще Го види всяко око и ония, които Го прободоха и всички земни племена ще възридаят за Него”. Откровение 1:7

Последователите на Стражева кула тълкуват фразата „и ще Го види всяко око”, че означавала „очите на разума”. Свидетелите на Йехова вярват още и в съня на душата (учението на адвентистите), възприето още в ранните години на Ръсел.

ЦЪРКВАТА НА ИСУС ХРИСТОС НА СВЕТИИТЕ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

По-известни като мормони, последователите на тази секта наброяват повече от 8 милиона души. Прякорът им идва от „Книгата на Мормон” написана от техния основател Джоузеф Смит (1805-1844). През 1814 г. многочленното семейство, в което Джоузеф е четвъртото от 10-те деца, се премества в Палмира, щата Ню Йорк. В Палмира имало три християнски вероизповедания: баптисти, методисти и презвитериани. Повечето от членовете на семейство Смит се присъединили към Презвитерианската църква, а Джоузеф за кратко посещавал Методистката. В Палмира по това време имало духовно съживление и по тази причина въпросите за вярата били изведени на преден план.

Джоузеф Смит обаче бил объркан от съществуващите разногласия между църквите. Той описва „едни, викащи “Господ е тук”, а други – “Господ е там”. Едни поддържаха  методистката вяра, други – презвитерианската, а трети – баптистката”.
Джоузеф, който по това време (през 1820 г.) бил на 14 години се питал „Какво трябва да се направи? Коя от всички тия групи е права? Или всички бъркат? Ако някоя от тях е права, то коя е тя и как да разбера това?”. Един ден, като си четял Библията попаднал на Яков 1:5.

Той решил да отиде в гората и да се моли за отговор към коя църква да се присъедини. Когато започнал да се моли Джоузеф Смит бил заобиколен от дълбока тъмнина и за известно време му се струвало, че е обречен на неочаквано унищожение. Веднага след това, обаче светлина се появила над главата му и в нея видял двама души. Единият от тях бил Бог Отец, който посочил към другия и го представил, като Бог Син. Джоузеф Смит разказва: „Попитах лицата, които стояха над мен в светлината, коя от всичките секти е права (защото по това време изобщо не ми бе хрумвало, че всички грешат) и към коя да се присъединя. Отговориха ми, че не трябва да се присъединявам към никоя, защото всички грешат. Лицето, което се обърна към мен, каза че всичките техни учения за вярата са мерзост в очите Му и че тези професори са покварени”. (из „Бисерът с голяма стойност”, История 1:5,15,18,19)

В резултат на това видение, Джоузеф Смит започнал да се чувства призван за Божий пророк. Три години по-късно той твърди, че имал друго видение, в което ангел на име Морони му разкрил подробностите от ранната история на Америка и истинското евангелие, което било написано на златни плочки с древни египетски йероглифи. Всичко това било заровено под хълма Кумора. Ангела му казал, че трябва да минат още 4 години и тогава Джоузеф Смит трябвало да извади истината пред целия свят. За целта текстът трябвало да бъде преведен с помощта на два камъка Урим и Тумим, които били използвани от древните пророци с цел предаване на информация.

През 1830 г. била публикувана „Книгата на Мормон” и тя става основополагащото писание на Мормонската църква и на още 125 отцепили се от нея групи. Същата година е официално учредена организацията на „пророка” Джоузеф Смит под първоначалното наименование „Църквата на Христос”. През 1834 г. името й било променено на това, с което е известна и днес. Мормоните   напълно отхвърлят Християнството и неговите учения. Те създават в своята секта структурата на Пророка, дванадесет апостоли, седемдесетте, свещенство действащо в храмове и още допълнителни писания.

При следващите лъжевидения Джоузеф Смит уж бил ръкоположен за свещеник според чина на Аарон, а по-късно Петър, Яков и Йоан го ръкоположили за свещеник според Мелхиседековия чин. Джоузеф Смит и неговите сподвижници, отхвърляйки библейското християнство, лесно въвели полигамията. Техният пророк имал много жени, като осем от тях починали преди него. Имал 56 деца. Полигамията на мормоните, както и някои техни насилнически действия при унищожаване на печатниците в Илинойс, които им се противопоставяли, предизвикали огромно възмущение от страна на общественото мнение в САЩ.

За противообществените си прояви Джоузеф Смит бил осъден няколко пъти. Първоначално - за окултизма, с който си служил – гледане на кристал,  и друг път в Илинойс - за неморално и нечестно поведение. През 1844 г. за пореден път той бил задържан в местния затвор, когато група от около 200 разярени мъже го нападнали и се саморазправили с него. Джоузеф Смит и неговия брат били разстреляни. В престрелката Смит също използвал оръжие, като убил двама и ранил друг от нападателите си.

След смъртта на Смит неговото място на пророк и водач в сектата заел Брайън (Бригъм) Янг. Той имал 25 съпруги. Гоненията срещу мормоните били причина те да тръгнат да търсят убежище, докато стигнали територията на днешния щат Юта. Това станало през 1847 г. Там те построили града Солт Лейк Сити, но не били признати от правителството на САЩ, докато не се отказали (макар и неохотно) от полигамията. Това станало едва през 1896 г. През 1982  „Книгата на Мормон“. била преименувана на „Другият Завет на Исус Христос”, за да бъде по-лесно приемана от християните. Джоузеф Смит нарича тази книга „най-вярната от всички книги на земята”.

Тя разказва за първите жители на Америка – американските индианци, наречени ламанити и твърди, че те имали еврейски произход. По-голямата част от книгата говори за Лехи и неговото семейство, който напуснал Йерусалим през 600-та година преди Христос. Според книгата на Мормон голямо общество евреи емигрирали в Америка, но сред тях настанал бунт. Неправедните, поради греховете им, станали тъмнокожи, а праведните, наречени нефити, останали „бели и прелестни”. Двете фракции започнали да воюват помежду си и в края на краищата победили тъмнокожите ламанити. Преди да умре последния нефит Морони взел летописите на своя народ и ги заровил под хълма Камора. През 1823 г. Морони се явил, като ангел на Смит, като му казал къде да намери летописите и как да ги преведе.

В книгата на Мормон 2 Нефи 30:6 е записано едно пророчество, което обещава, че ламанитите (местните американски индианци), след няколко поколения ще се обърнат „бели и радостни” към мормонското евангелие. С други думи те щели да възстановят първоначалния цвят на кожата си „бял и прелестен”, които бил потъмнял след като били съгрешили.
До 1981 г. обаче нито един от тях не променил цвета си и сега това пророчество е видоизменено и казва, че те ще се обърнат „чисти и радостни”. През 1835 г. Джоузеф Смит предсказал Второто пришествие на Христос – „Идването на Господа е близо – около 56 години ще запълнят времето”. Според Мормоните Иисус би трябвало да дойде през 1891 г.     Те разпространяват тяхната книга с новото заглавие „Другия Завет на Исус Христос” с препоръката да я изследвате, като се молите дали тя е истина. Те обясняват, че ще усетите топлина или горещина в скута си, ако го направите. Много хора биват заблудени и приемат мормонизма чрез това демонично проявление.

Мормонската теология

Публичната теология на Мормоните използва съзнателно християнски термини с цел да заблуди обществото, че тя е друга християнска църква. При задълбочено разглеждане на тяхната теология обаче разбираме, че Джоузеф Смит открито отхвърля доктрината за Троицата. Смит казва „Аз ще проповядвам за множеството на Боговете...Искам да заявя, че винаги и във всички събрания, когато съм проповядвал върху темата за Божеството, то е било за множеството Богове”. („История на църквата" 6:474).
„Бог самият някога е бил това, което сме ние сега и е въздигнат човек”.(„История на църквата" 6:305).
„Йоан откри, че Бог Отец на Иисус Христос е имал Отец. Може да предположите, че и Той също е имал Отец”. („История на църквата" 6:476).

Боговете и богините имали силата да раждат духовни деца на небето. Мормоните наричат това „предсъществуване на духовете”. Според тях Отец на тази планета имал деца заедно със своята съпруга богиня, сред които Исус бил Първородното. Второто дете било Луцифер. Въплъщението на Иисус било следствие на полово сношение между Отец и девицата Мария. Най-древната лъжа на Сатана, че хората ще станат Богове, е основа на  мормонизма. Мормоните вярват, че един ден те ще бъдат богове на техни собствени планети, където ще имат небесен секс с множество съпруги, за да населят планетата си и така да приемат поклонението на своето творение. Хората имали възможност да бъдат спасени, дори и след смъртта им, чрез кръщение на техен заместник.

ОБЕДИНИТЕЛНАТА ЦЪРКВА / СЕКТАТА НА МУУН

Ненадминат рекорд по масови сватби, записан в книгата на Гинес. С това е най-известна по света сектата на Муун.
20 000 брачни двойки, венчани на една церемония, повечето от които се познават едва от... деня на сватбата си! 
Скандално е как толкова лековато  десетки хиляди хора доверяват най-важния си житейски избор и своето бъдеще на един самозванец, вживял се в ролята на месия. Сан Мюн Муун известен още сред последователите си с гръмките титли:  Господаря на Второто пришествие, Царя на Мира, Истинския Родител и т. н. си е поставил за цел да обедини всички раси, култури и религии, чрез междукултурни и междурелигиозни бракове, носещи неговата „благословия“.

Муун претендира, че имал силата да разруши сатанинското въздействие върху човечеството идващо по наследство, чрез Адам и Ева. В качеството си на „Истински родител“, заедно с „Родителката“ - г-жа Муун той имал мисията да създаде ново благословено поколение, което щяло да организира рая на земята. Понастоящем повече от 4 милиона двойки са потърсили „съвършенство“, чрез „благословията“ на лъжепророка! Как се е стигнало до всичко това?
Сан Мюн Муун е роден в Корея през 1920 г. Когато бил на 10 години семейството му приело християнството и станали членове на Презвитерианската църква. На 15 години по време на молитва Муун твърди, че преживял среща със самия Христос, Който го упълномощил да изпълни задачата, която Той самият не успял да завърши.

Муун приел тази задача. Последвалите години били подготовка за голямата духовна битка, която предстояла. Муун упражнявал окултна практика и бил увлечен в спиритични проучвания. Един от ключовите етапи в неговото развитие бил през 1945 г., когато Муун се сражавал срещу безбройните сатанински сили и в духовния и във физическия свят, докато накрая триумфирал над всички. От този момент, според Муун той станал пълният победител на небето и земята и „Господ на създанието и целият духовен свят му се поклонил”. През 1954 г. Муун установил своята църква в Сеул, наричайки я  „Съюз на Светия Дух за обединение на световното християнство”. През същата година първата му съпруга го напуснала. След това Муун се е женил още четири пъти. Женитбата с Хак Джа Хан, Муун нарича женитбата на Агнето (Откровение 19 глава) и гледа на техните четиринадесет деца, като на безгрешни, защото са деца на месия.

Муун и последната му съпруга се приемат за „Истинските родители“, създаващи безгрешния човешки род. Той бил продължител на незавършената мисия на Иисус. Мисията на Христос в света, според Муун, била да си вземе жена и от техния брак да се родят съвършените деца, които от своя страна също трябвало да родят следващите съвършени хора и така светът щял да бъде усъвършенстван. Но Иисус не успял, защото бил разпнат преди да се ожени. Божията цел за Него не била Той да умре. Иисус в своето учение не бил говорил за своето Второ Пришествие, а за идването на Друг Господ и това бил самият Муун, който щял да спаси човечеството. Според теологията на мунистите техният месия стои най-високо над всички хора ходили на нашата планета. През 1957 г. била публикувана книгата „Божественият принцип”. 

Муун инструктира своите последователи: „Докато нашата мисия с Християнската църква свърши, ние трябва да цитираме Библията и да я използваме, за да обясним Божествения принцип. След като получим наследството на християните ние ще бъдем свободни да преподаваме без Библията”. Книгата „Божественият принцип” била Завършеният Завет. Муун твърди, че той имал силата и щял да спаси света: „Бог живее в мен и аз съм въплъщение на Него. Целият свят е в моята ръка и аз ще завладея и покоря света”. Новият месия щял да се открие на човечеството след 1980 г. Когато Муун се откриел като Месия, Духовете на починалите щели да се присъединят към Обединителната църква, за да можели да се развият в Божествени Духове. Чрез науката Земята щяла бъде възстановена и след това всички религии да се обединят.

Бог в мунистката теология

Според Муун имало няколко троици и Троицата на ОТЕЦ – СИН - СВ. ДУХ започва известно време след разпъването на Исус. Първата троица била АДАМ – ЕВА - БОГ, но тя не могла да произведе съвършеното потомство, тъй като Ева прелюбодействала с Луцифер, в резултат на това духовността на човека паднала (първото грехопадение – духовното). Макар и по-късно Ева да живяла с Адам, като с неин съпруг, този съюз причинил физическото падение на човечеството (второто грехопадение – физическото) – хората получили грешните отличителни черти на Луцифер.

Муун говори за Новата Троица, която скоро щяла да се разкрие, като Бог. Това са Третият Адам и Третата Ева – истинските родители. Разпъването на Иисус е спасило човечеството само на половина, т.е. духовно. Муун и неговата съпруга имали мисията да завършат спасението на човечеството, т.е. физически.
   
След като разгледахме същността и лъжеученията на най-разпространените у нас религиозни секти,  разбираме колко е важно тази разобличаваща информация да достигне превантивно до възможно повече хора. Опасността от въвличане в тези религиозни секти, макар и някои от вярванията им да ни звучат абсурдно, никак не е за подценяване! За това е необходимо да погледнем на съществуващия проблем наистина сериозно и да вземем нужните мерки.

Успешното предпазване от сектите обаче няма да стане по пътя на административните мерки и санкции. Живеем в общество, в което свободния избор и право на изповядване на религия са гарантирани от закона. За това и държавата ни беше принудена да регистрира и разреши дейността на повечето от разгледаните секти. Най-ефективният начин за предпазване от тяхното вредно въздействие е широката духовна просвета на обществото ни!
Заблудата може да пусне своите корени само там, където истината на Свещеното писание не е достатъчно познавана и зачитана.

                                                                                                                    Съставил: презвитер Николай Сомов
                                                                                                          Християнски информационен център - Смолян