Преди близо двадесет столетия на тази земя се яви Човек, който не се роди според законите на живота. Този човек живя в бедност и израсна в неизвестност. Той не пътуваше много. Само веднъж прекоси границите на страната, в която живя. Това стана през изгнаничеството Му като дете. Той работеше за прехраната Си в едно малко селище. Нямаше нито богатство, нито влияние. Неговите роднини бяха незначителни хора от народа, без образование.
  Като младенец, Той изплаши един цар. Като юноша, учуди учените. Като зрял мъж, Той упражняваше власт над
творението - вървеше по морските вълни като по суша и успокояваше бурното море.
  Той излекува мнозина от най-различни болести, без да е учил медицина и без лекарства. Не взе нито грош за изцелението им.
  Той никога не е следвал психология и при все това изцели повече съкрушени и наскърбени сърца, отколкото всички лекари.
  Той не написа нито една книга и при все това библиотеките не могат да съберат книгите, писани за Него.
  Той не съчини нито една песен, но е вдъхновил теми, мелодии и дори цели оратории - повече от това, което всеки друг поет и композитор някога е писал.
  Той не основа нито едно училище, но всички училища, събрани заедно, нямат толкова ученици, колкото са Неговите.
  Той никога не събра армия, не повика и един войник, нито пък си послужи с каквото и да е оръжие, а при все това никой земен пълководец не е имал толкова доброволци, които радостно да изпълняват заповедите му.
  Никой победител не е завладявал толкова оръжие и не е имал толкова пленници и врагове, които са му се предавали без каквото и да е принуждение.
  Той е Изобличителят на всяко зло, което търси жертви в мрака.
  Той е Примирителят на противоречията в живота.
  Той е Възстановителят на нарушената хармония в теб, в дома ти и в обществото.
  Той е Изцелителят на всички болести и недъзи, на всяка завист, омраза, неправда и злина.
  Той е Спасителят във всичко.
  Той изпълва страниците на богословските трудове. Всяка молитва, която Бог чува и на която отговаря, се
отправя в Негово име  и се изпълнява заради самия Него.
  Имената на отминали човешки величия, на горди държавници от древния Египет, Гърция, Рим и до наши дни
са изгрявали и залязвали. Имена на учени, философи и богослови са пламвали и изгасвали, но името на този
Човек се разнася все повече и повече. При все че времето простря почти 20 столетия между днешното поколение и сцената на Неговото разпятие, Той все още живее.
  Цар Ирод не можа да го убие.
  Сатана не можа да Го измами.
  Смъртта не можа да Го надвие.
  Гробът не можа да Го задържи.
  Сега, Той стои високо върху най-горното стъпало не на човешката, а на небесната слава - прославен от Бога, познат от ангелите, възхвален от светиите, изплашил демоните - и продължава да е жив и личен Бог.
  Този Син Човешки и Син Божи, вярвам, разбрахте, е нашият Господ и Спасител

  Необикновен подвиг бе да слезе от Божия престол чак до яслите на обора. От върха на славата до дъното
на смирението. От обятията на Бога до нас, грешниците. От величие - в неизвестност. От неизразими богатства - до крайна бедност. От Син - до слуга. Защото Той "обезслави Себе Си, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците"    (Филипяни 2:7).
  Той прие човешки образ, за да можем ние да получим божествен образ.
  Той стана Човешки Син, за да можем ние да станем Божии синове.
   За да имаме представа за степента на Неговото смирение, трябва да Го видим в предишното Му състояние на Божествена слава.

  Небето - с неговите позлатени от слънцето хълмове, скъпоценни стени, бисерни врати, златни арфи, пленителни ангелски песни и нетленна атмосфера. Небето - където гниене никога не разяжда неувяхващата красота. Където времето никога не отбелязва и една бръчка. Където смъртта никога не копае гроб.
  Небето - където мраз никога не охлажда въздуха, където не бушуват бури, където реките никога не
замръзват и цветовете никога не повяхват.
  Небето - където стените са от яспис, вратите - от бисери и улиците - покрити със злато, по-чисто от стъкло.
  Небето - където никога не се търси лекарска помощ, защото никой не се разболява; където никога не влиза смъртта, защото никой не умира. Там няма смърт. Никога над вратата не се окачва траурна лента. Там не се вижда погребална кола, следвана от тъжна процесия, защото по хълмовете на Славата няма гробища.
  Небето - където и най-способният ум не може да определи що е болест, скръб или смърт, защото в Небесния речник такива думи не съществуват.

  Вижте Го как напуска Небето и гледа към пленения от греха и поробен от дявола свят. Вижте Го как се обръща и дълго гледа Своя небесен дом, преди да премине от светлото и звездно Небе в един тъмен и мрачен свят.
  Какво ли са почувствали ангелите, когато им е било казано, че Този, Който хвърли в пространството бързите комети, въртящите се светове и светещите слънца, Който създаде един свят, пълен с причудливи животни, изящни цветя, шуртящи ручеи, прозрачни морета и издигащи се планини, Който даде трептенето на звездите, блясъка на планетите и сиянието на слънцето, е решил да замени пурпурната Си мантия за едно селско наметало; че Вечният става едно малко дете; че Този, върху Чиито рамене се крепи вселената, ще бъде тъй безпомощен, че ще трябва да лежи като малко дете в скута на една жена!
  Какво благоволение показа Бог към нас! Той беше богат, но заради нас

  Колко беден? Попитайте Мария, Неговата майка. Попитайте овчарите. Попитайте мъдреците, които пропътуваха от далечния изток, за да Му поднесат своите дарове. Те очакваха да видят в двореца царски син, а намериха едно бедно дете.
  Той дойде при Своите Си, но те не Го приеха. Всяка врата бе затворена за Него, освен тази на обора. Той лежа на сламено легло при добитъка.
  Проверете общинските регистри на градчето, където живя, и вижте, че Той не само не притежаваше чифлици и квартали в града, но нямаше и един сантиметър земя и нито една тухла. Той не притежаваше дори лодка, за да прекосява езерото.  
  Нямаше добиче, върху което да язди. Нито свое легло, на което да спи. Нито гроб, в който да бъде погребан.
  Той прекосяваше езерото с чужда лодка. Яздеше чуждо добиче и често спеше върху голата земя. Той дори бе погребан в чужда гробница.
  Той не пътуваше със специални бързи влакове. Не съкращаваше разстоянията с автомобили или самолети.
  Той винаги се движеше пеш по стръмните, каменисти хълмове на Юдея, често на лунна светлина или докато звездите сияят, трептят и пеят в небесата, а Божиите синове възклицават от радост.
  Преди всичко това да се случи, Бог беше поставил и предначертал една цел - изкуплението и спасението на човека.
   Начинът, който Христос избра, за да изпълни Своята цел, беше необикновен. Той не ангажира световната преса, за да настрои общественото мнение в Своя полза. Не организира нова политическа партия, която да Го наложи чрез своите агитации и гласове. Не събра силна армия, за да я хвърли срещу някой по-слаб противник.
  За постигане на целта Си Той не разчиташе на стратегия и атаки, както направиха Александър, Цезар и Наполеон. Той не упова на никаква организация, дипломация, реформация, култура или възпитание. Той действаше с неща възвисени, но презирани от земните жители: истина, вяра, правда, любов...
   Христос не покани държавниците на конференция. Той не говореше с водачите на народите за граници, не разискваше икономически, политически или стратегически световни проблеми. Той не подписа договори и споразумения за мир, разбирателство, взаимопомощ и приятелство.
  Вместо това, Той разреши веднъж завинаги въпроса за границите, като прогласи, че всички хора, независимо от своя произход, цвят и раса, са братя, понеже Бог е техен Създател и Баща.
  Целият човешки род произлиза от една двойка и има една кръв. И понеже учението Му не признаваше граници, то бързо мина във всички народи и племена по широкия простор на цялата земя, през всички паралели и меридиани.
  Както слънцето огрява цялата земя, така Христовото  спасително учение  осиява всеки човек, който се ражда на земята.
  Той разреши икономическите въпроси, като не застана на страната на богатите и способните, не унижи бедния и не презря слабия.
  Той призова всички и събра десниците им във взаимопомощ, задължавайки първите да служат на последните.
  Той ги свърза с любовта Си като братя с един Баща.
  Той най-напред промени сърцето, тогава ума и от там живота на всеки човек.
  Той не призова към мир, а сам примири човека с Бога и вложи мир в сърцето на човека, какъвто мир никой в този свят не може да даде.
  Той научи всички хора от всички времена, от всички цветове и народи, от всички възрасти и поколения да се молят с думите: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята..." Така Той свърза Небето със Земята. Прогласи Божията воля за единствената воля  в целия всемир, на която, ако се подчиним, на земята няма да има грях.
  При идването Си на този свят Христос и за миг не отстъпи от Своята цел. Тя бе ясна и определена.
  Той не дойде да ни спаси от скръб, защото сам бе "човек на скърби и навикнал на печал".
  Той не дойде да ни спаси от изкушения, защото сам "бе изкушаван във всичко като нас".  
  Той не дойде само, за да проповядва, учи и цери.
  Той не дойде заради някаква временна цел.
  Той правеше всичко това, понеже хората се нуждаеха от утеха, помощ, здраве и съвет в живота.
  Неговата цел обаче беше много по-голяма.
  Той дойде не за да покрие тъмнината на живота ни, а за да я освети напълно. Не да ни поправи, а да ни
постави на ново място. Поправените неща се продават като стари вещи. Христос обаче не е търговец на стари вещи.
  Той не дойде да постави нова кръпка на стара дреха. Нито пък дойде да разисква с нас злите ни дела - да слуша нашите несъстоятелни оправдания и извинения.
  Той дойде, за да промени нашето зло, греховно естество чрез

  Иисус Христос дойде, за да се справи веднъж завинаги с онова нещо, наречено грях, което унищожи Рая на земята и я преобърна в скръбна долина. Грехът разруши мира между човека и Бога и изгони човека от Рая. Хилядолетия изминаха, а мирът е само блян за страдащия човек. Грехът и днес продължава да разделя домове, да сломява сърца и да копае гробове. Грехът оскърбяба Бога, убива пророците, бунтува небето и прави дявола владетел на земята, а пъкъла - столица на грешниците.
  Иисус Христос дойде да се справи с най-големия ни враг. Човекът е роб на греха и не е способен да го победи.
  Иисус Христос дойде, за да ни промени от плътски в духовни. Той заяви: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." Той заповяда: "Трябва да се родите отгоре, от Бога, отново."
  Умъртвеният от греха човешки дух трябва да се новороди чрез Божието Слово и Святия Дух. Само тогава можете да имате
в сърцата си Божието Царство тук на земята и да влезете във вечното Му Царство, в новото небе и новата земя.
  Идването и разпятието на Господ Иисус Христос имат за цел, както ни изяснява Библията: "Христос се яви, за да съсипе делата на дявола" (I Йоан 3:8).
  Господ Иисус дойде, за да имаме ние, хората, живот, и то изобилно (Йоан 10:10).
  Той дойде, за да ни освободи напълно и да ни направи нови създания в Бога.
  Той дойде, за да царува като пълен победител, а нас да направи граждани на Своето Царство, като унищожи сатанинското царство на греха и смъртта.
  Готов ли си да приемеш Исус за свой Спасител от греха? Готов ли си да Му служиш през целия си живот?
  Готов ли си да страдаш като Негов ученик? Тогава ти ще царуваш с Него.

                                                                                                                       Източник: Фондация "Проект – България"
                                                                                                                                           gospelbg@gmail.com