от Кен Хам

  От житейския си опит се убеждаваме, че всяко нещо си има начало. Всъщност законите на науката показват, че дори неща, които ни изглеждат едни и същи през целия живот, като Слънцето и другите звезди, постепенно отиват към края си. Слънцето изразходва енергийните си запаси с милиони тонове на секунда – то няма да съществува вечно, което означава, че е имало и начало. Същият процес наблюдаваме в цялата вселена.
  Когато християните твърдят, че всички първоначални величини на живота и вселената са създадени и че творецът им е Богът на Библията, възниква логичният въпрос: “Кой е създал Бога?”
  Първият стих от Библията казва:“ В началото Бог...” Това не е опит да се докаже съществуването на Бога, нито се загатва по какъвто и да е начин, че Бог има начало. Всъщност на много места в Библията се говори ясно, че Богът - Творец е извън времето. Той е вечен, без начало и край - безкраен! Той знае всичко, понеже е безкрайно интелигентен.
  Логично ли е все пак да приемем съществуването на едно такова вечно същество?
  Може ли съвременната наука, която е произвела модерните компютърни технологии и космическите совалки, и е напреднала толкова в областта на медицината, дори само да допусне такова твърдение?

Какво трябва да търсим?

  Какво доказателство трябва да очакваме да намерим, ако наистина съществува безкраен Бог - Творец, който е създал всичко, както твърди Библията? Как бихме могли да разпознаем почерка на такъв всемогъщ и върховен Създател?
  Библията твърди, че Бог знае всичко - Той е всезнаещ! Следователно Той е безкрайно интелигентен. За да разпознаем Неговите действия, трябва да знаем какво да търсим като доказателство за Неговата интелигентност.

Как се разпознава наличието на интелигентност?

  Защо ли учените се вълнуват толкова, когато в някоя пещера открият каменни сечива в близост до човешки кости? Защото каменните сечива говорят за интелигентност!
  Учените знаят, че тези сечива не може да са се появили от само себе си - те са продукт на интелигентнанамеса. Следователно те правилно заключават, че интелигентно същество е направило тези сечива.
  По подобен, начин никой не би гледал на Великата китайска стена, на сградата на Капитолия във Вашингтон или на операта в Сидни, Австралия, като структури, образували се след експлозия в тухлена фабрика! Също така, никой няма да повярва, че образите на президентите на Маунт Рашмор (има се предвид издяланите в скалите лица на четирима президенти на САЩ бел. прев.) са резултат от милиони години ерозия!
  По очевидния им дизайн можем да с ъ д и м за действието на интелект.
  Около нас виждаме неща, направени от хората – коли, самолети, компютри, стерео уредби, къщи, електрически уреди и т.н.
  И никой никога няма и да си помисли, че те са просто резултат от действие-
то на времето и на случайността.                      
  Дизайнът е навсякъде. И през ум не би ни минало, че металът, оставен на самотек, може случайно да се превърне в машини, трансмисии, бутала и
всички други сложни части, нужни за производството на автомобил!
  Този “аргумент на дизайна” е често асоцииран с името на Уилям Пейли, англикански свещеник, който е писал по темата през втората половина на осемнадесети век.
  Той е известен преди всичко с примера си за часовника и часовникаря. Съпоставяйки камъка и часовника, той заключава, че: “трябва да е
съществувал някой, който е направил часовника; че някъде на определено
място и в определено време трябва да е имало поне един майстор часовникар, който го е направил, за да ни служи точно по този начин; часовникар,
който знае неговата структура и е определил предназначението му.”
  Следователно Пейли е вярвал, че както по часовника разбираме, че е имало часовникар, така по дизайна (или направата) на живите организми
разбираме, че те имат Проектант.
  В нашето съвремие голяма част от населението на земята, както и
много водещи учени, интелигентни инженери, конструиращи часовници, коли и
прочие вярват, че всички растения и създания са продукт на еволюционни процеси, а не на Твореца Бог. (1)
  Но дали това е наистина позиция, която може да бъде защитена?

Показват ли живите организми доказателства за дизайн?

  В късните години на живота си Айзък Азимов (запален антикреационист) декларира, че “човекът има мозък, тежащ килограм и половина, който - доколкото знаем е най-комплексният и подреден материален обект във вселената.”

  Мозъкът е много по-сложен и от най-сложния създаден някога компютър. Не е ли логично да заключим, че ако човешкият високоинтелигентен мозък е създал компютъра, то следователно и човешкият мозък също е продукт на дизайн?
  Учените, отхвърлящи концепцията за Създателя Бог, се съгласяват, че всички живи същества показват доказателства за дизайн. По същество те приемат аргумента за дизайн на Пейли, но не и Проектанта на Пейли. Например д-р Майкъл Дентън, лекар и учен, нехристиянин, с докторантура по молекулярна биология, заключава:

  “Именно абсолютното и повсеместно съвършенство - фактът, че накъдето и да погледнем, в каквато и да е дълбочина, откриваме стройна и гениална структура с изключително съвършенство - опровергава идеята за случайността...
  Пред гениалността и сложността, показани от молекулярните механизми на живота, дори и най-напредничавите ни произведения изглеждат недодялани. Чувстваме се смирени, като човек от неолита, поставен сред технологиите на двадесети век.... Би било илюзия да мислим, че това, което познаваме днес, е нещо повече от малка част от пълния размер на биологичния дизайн. Практически във всяка област на фундаменталните биологически изследвания непрекъснато расте вълната от открития на все по-голяма сложност и дизайн.”

  Д-р Ричард Доукинс, заемащ наскоро учредената Charles Simonyi Chair of Public Understanding of Science (почетна длъжност за популяризиране на науката - бел.прев.) към Оксфордския Университет, е един от водещите световноизвестни защитници на еволюцията.
  Това сe дължи на публикуваните от него книги като The Blind Watchmaker (“Слепият часовникар”), в които той претендира, че опровергава веднъж завинаги идеята за Създателя Бог и защитава модерната еволюционна теория. Той казва следното:

  “Видяхме, че живите същества са твърде невероятни и с твърде красив “дизайн”, за да са се появили случайно.”  

  Няма съмнение, че дори и най-заклетият атеист признава, че дизайнът е очевиден в животните и растенията, населяващи нашата планета . Ако Доукинс отхвърля “случайността” в дизайна, какво поставя той на мястото на “случайността”, след като не приема Създателя Бог?
 
                                                                  Кой или какво е авторът на дизайна тогава?

  Дизайнът очевидно предполага Проектант. За християнина дизайнът, който виждаме навсякъде около нас, е в пълно съответствие с библейското обяснение:

  “В начало Бог създаде небето и земята”  (Битие 1:1) и “понеже чрез Него [Иисус Христос] бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено” (Колосяни 1:16).

  Еволюционистите като Ричард Доукинс, обаче, които иначе приемат дизайна в живите същества, отхвърлят идеята за какъвто и да било Проектант / Бог.
  Позовавайки се на Пейли, Доукинс твърди:

  “Аргументът на Пейли е изложен със страстна искреност и е формиран въз основа на най-добрите биологични познания по негово време, но е погрешен, възхитително и тотално погрешен. Аналогията между телескопа и окото, между часовника и живите организми, е погрешна.”

  Защо? Защото Доукинс приписва дизайна на, както той се изразява - “слепите физични сили” и на процеса на естествения подбор. Доукинс пише:

  „ Дори ако по всичко изглежда, че не е така, единственият часовникар в природата са слепите физични сили, макар и разгърнали се по много специален начин.
  Истинският майстор – часовникар е предвидлив: той проектира зъбците и пружините и обмисля свръзките помежду им  с  оглед на бъдещото  им предназначение.
  Естественият подбор – слепият, несъзнателен, автоматичен процес, който Дарвин открива и за който сега знаем, че е
обяснението на съществуването и явната целенасоченост на устройството на целия живот, не е преднамерен. В него няма разум. Няма въображение. Липсва план за развитие, поглед към бъдещето или каквото и да било съзнателно действие. С други думи, ако естественият подбор играе ролята на часовникар в природата, то той е слепият часовникар.”

  Доукинс все пак допуска, че:

  “колкото статистически по-невероятно е нещо, толкова по-малко можем да вярваме, че то е плод на сляпа случайност. Повърхностно погледнато, очевидната алтернатива на случайността е интелигентният творец.”

  Въпреки това, той отхвърля идеята за “интелигентен творец” и вместо това предлага следния “отговор”:

   „Отговорът, Дарвиновият отговор, е - чрез постепенна, поетапна трансформация на прости организми, на първични
форми, достатъчно елементарни, за да се появят случайно. Всяка следваща стъпка от развитието на еволюционния процес е достатъчно проста в  сравнение с предходната, за да се е породила случайно. Но цялата поредица от натрупващи се промени не би могла да представлява случаен процес , ако отчитаме сложността на крайния продукт в сравнение с първоначалната му форма. Процесът на натрупване следва принципа на неслучайното оцеляване. Целта на тази глава е да демонстрира силата на този кумулативен подбор (подбор с натрупване - бел.прев.), който в основата си е неслучаен процес.”

  Това, което Доукинс всъщност твърди, е, че естественият подбор (2), заедно с мутациите , образуват механизма на еволюционния процес. Той вярва, че тези процеси са “неслучайни” и “целенасочени”. В действителност това е заплетен начин да се каже, че самата еволюция е творец!

                                                               Произвежда ли “естественият подбор” дизайн?

  Животът е изграден върху информация. Тази информация се съдържа в молекулата на наследствеността (ДНК), която съставлява гените на един организъм. Следователно, за да се твърди, че естественият подбор и мутациите са основният механизъм на еволюционния процес, трябва да се докаже, че тези процеси произвеждат информация, отговаряща за
дизайна, очевиден в живите организми.
  Днес всеки, който поне малко познава биологията, признава, разбира се, както и Дарвин, че естественият подбор е логичен процес, който може да бъде наблюдаван. Но естественият подбор оперира само с информацията, която вече се съдържа в гените - той НЕ произвежда нова информация (3).
  Всъщност, това е в съгласие с библейския разказ за произхода на живота, според който Бог създава различни “видове” животни и растения, като всеки вид може да се възпроизвежда. Вярно е, че в рамките на един “вид” може да се наблюдава голямо разнообразие и да се видят резултатите от естествения подбор.
  Например вълците, койотите и кучетата Динго са се развили с течение на времето вследствие на естествен подбор, опериращ с информацията в гените на “вида” вълк / куче. Но въпросът е в това, че НЕ е възникнала нова информация - тези разновидности на кучето се получават от преразпределението, подреждането и разделянето на информацията в оригиналния вид “куче”.
  Досега не е наблюдавано преминаване от един “вид” в друг, напълно различен “вид” с информация, която по-рано не е съществувала!
 

  Без интелигентна намеса за увеличаване на информацията, естественият подбор няма да работи като механизъм за еволюцията. Дентън потвърждава това, като заявява:

  “Трябва особено да се подчертае, че еволюцията чрез естествен подбор е аналогична на решаване на задача без каквато и да било интелигентна намеса и без какъвто и да било интелектуален принос. Никоя дейност, която изисква интелигентна намеса, не може да бъде аналогична на еволюцията чрез естествен подбор.”

  Без начин за увеличаване на информацията естественият подбор няма да работи като механизъм за еволюцията. Еволюционистите ще се съгласят с това, но те вярват, че мутациите някакси доставят новата информация, за да може естественият подбор да действа.

                                                           Могат ли мутациите да произведат нова информация?

  Всъщност учените сега знаят, че отговорът е НЕ! Д-р Лий Спетнър, високо квалифициран учен, който преподава теория на информацията и комуникацията в Университета “Джон Хопкинс”, изчерпателно изяснява това в своята научна и изцяло изследователска книга Not By Chance (“Не по случайност”):

  “В тази глава ще дам няколко примера за еволюция, и по-специално за мутации, и ще покажа, че информацията не нараства... Но в никоя от всички научни книги, които съм прочел през живота си, не съм срещал мутация, която да прибавя информация.”
  “Всички посочени мутации, които са изучени на молекулярно ниво, показват намаляването на генетичната информация и никога увеличаването й.”

 

  “Нео-Дарвинистката теория (НДТ) би трябвало да обяснява как еволюцията създава нова информация. Основната биологична разлика между човека и бактерията е в информацията, която те съдържат. Всички други биологични различия произтичат от нея. Човешкият генофонд съдържа много повече информация от бактериалния."
  "Информацията не може да бъде натрупана чрез мутации, които всъщност я губят.
  Не можем да развиваме печеливш бизнес, като при всяка сделка губим по малко пари."

  Учените еволюционисти няма как да заобиколят това заключение, до което много учени, включително д-р Спетнър, са достигнали. Мутациите НЕ вършат работа като механизъм за еволюционен процес. Спетнър обобщава всичко това така:

  “Нео-Дарвинистите биха искали да вярваме, че огромните еволюционни промени могат да са резултат от серия малки събития, ако те са достатъчно на брой. Но ако всички тези събития губят информация, те не могат да бъдат стъпки в тази еволюция, която НДТ се опитва да обясни, без значение колко мутации са станали. Да мислим, че макроеволюцията може да се осъществи чрез мутации, които губят информация, е равносилно на това да мислим, че търговец, който губи по малко пари с всяка продажба, може да компенсира загубите от обема продажби...…
Не е наблюдавана нито една мутация, която да прибавя дори малко информация към генома. Това със сигурност показва, че не съществуват милиардите потенциални мутации, нужни на теорията. Всъщност няма нито една.
  Липсата на дори една мутация, прибавяща информация, е много повече от липса на аргументи в подкрепа на тази теория. Тя е доказателство срещу теорията. Тук става дума за сериозно възражение срещу Нео-Дарвинистката теория.”

  Това е потвърдено и от д-р Вернер Гит, директор и преподавател в Германския държавен физикотехнологичен институт.   
  Той отговаря на въпроса “Могат ли мутациите да породят нова информация?” така:

  “...тази идея е централна за еволюцията, но мутациите могат само да предизвикат промени във вече съществуваща информация. Информацията не може да нараства и като цяло резултатите са отрицателни. Не може да възникне нова информация за нови функции или органи; мутациите не могат да бъдат източник на нова (творческа) информация.”  (подчертаното е добавено – бел.авт.)

  Така че, ако изключим естествения подбор и мутациите като механизъм за производство на информация и дизайн в живите системи, то трябва да открием друг такъв източник.
  Тук обаче хората, които отхвърлят Създателя Бог като източник на тази информация, се натъкват на още по-сериозни проблеми.

                                                                                               Повече проблеми!

  Представете си, че седите в Боинг 747 и четете за конструкцията на този невероятен самолет. Удивени сте от факта, че тази летателна машина е направена от 6 милиона части… и тогава осъзнавате, че нито една от тях не може да лети самостоятелно! Това може да е твърде смущаваща мисъл, ако летите със скорост 800 км/ч. на височина 12 000м.

 

 
Боинг 747

  Все пак можете да намерите успокоение във факта, че макар нито една от отделните части на самолета да не може да лети, когато те са сглобени заедно, цялата машина лети!
   Можем да използваме аналогията с конструкцията на самолета, за да разберем основните механизми на биохимията на клетките, които помагат на организма да функционира.
  Учените са открили, че в клетката има хиляди, ако можем така да ги наречем - “биохимични механизми”. Например можем да посочим способността на клетката да усеща светлината и да я преобразува в електрически импулси. Но това, което учените някога са смятали за прост процес в клетката, като способността й да усеща светлината и да я преобразува в електрически импулси, е всъщност невероятно сложно явление.

                                                                                     Сложността на живата клетка



  Само за да се извърши този единствен процес, който взехме за пример, са нужни огромен брой сложни съединения, всички на правилното място, в правилното време и в точната концентрация - или просто нищо няма да се случи.
  С други думи, точно както всички части на Боинг 747 трябва да бъдат сглобени, преди той да може да полети, така и всички части - “механизми” на “биохимичния апарат” в клетката трябва да бъдат на мястото си, за да може тя да функционира. А в една единствена жива клетка има буквално хиляди такива “механизми”, без които тя не би могла да функционира.
  Какво означава това? Много просто - процесът “еволюция” от химични съединения до живи системи е невъзможен!
  Учените сега знаят, че тези “биохимични механизми” изграждат живота.
  Д-р Майкъл Бийхи, доцент по биохимия в Лийхай Унивърсити в Пенсилвания, описва този “биохимичен апарат” като “неопростима сложност”.

  “Сега е ред на фундаменталната наука за живота - модерната биохимия, да смути представите ни. Простотата, която някога се е предполагало, че стои в основата на живота, се оказва химера вместо това в клетката наблюдаваме системи със страхотна и неопростима сложност. Произтичащият от това извод, че животът е плод на интелигентна намеса, е шокиращ за нас - хората в двадесети век, които сме свикнали да възприемаме живота като резултат от действието на прости природни закони. Но и предишните векове са преживели своите шокове и няма причина да предполагаме, че ние ще ги избегнем.”

  За да илюстрираме това още по-добре, нека си представим как размазваме комар. И след това да си зададем въпроса - защо умира комарът? Виждате ли, размазаният комар има всички химични елементи, нужни за живота, които според еволюционистите са присъствали в първичния бульон. Въпреки това знаем, че нищо няма да еволюира от този комарен “бульон”. Та, защо умира комарът? Защото, смачквайки го, ние разрушаваме организацията на живота му!  Когато разрушим “биохимичния апарат” на комара, организмът му не може повече да съществува. На клетъчно ниво са нужни буквално хиляди действащи “механизми”, преди животът изобщо да е възможен.
  Това означава, че еволюцията от химични елементи е невъзможна!
  Еволюционистът Доукинс признава нуждата от съществуването на “механизми”, от които да започне животът. Той заявява:

  “Ксерокс машината може да размножава копията, направени от нея, но не може по някаква случайност да възпроизведе сама себе си. Биоморфите лесно правят копие на себе си в среда, осигурена от добре написана компютърна програма, но не могат да напишат своя собствена програма, нито да изградят компютър, който да работи с нея. Теорията за слепия часовникар е изключително силна при положение, че допуснем възможността за копиране, тоест кумулативен подбор. Но ако копирането се нуждае от сложен механизъм, а единственият ни познат начин за възникване на сложните механизми е кумулативният подбор, то тогава имаме проблем.”

  Наистина проблем! Колкото повече вникваме в жизнените процеси, толкова по-сложен става проблемът и толкова повече виждаме, че животът не може да се е зародил от само себе си. Не само, че животът изисква източник на информация, но и сложните съставни “механизми” на живота трябва да съществуват от самото начало!

                                                                                 Още по-големи проблеми!!!

  Някои учени и преподаватели се опитват да заобиколят тези проблеми със спекулациите, че понеже всички химични елементи, които образуват молекулата на наследствеността (и информацията, която тя съдържа), са се съединили в определен момент във времето, то животът е могъл да възникне и случайно.
  Както вече казахме, животът се гради върху информация. Всъщност в гените на само една от трилионите клетки, изграждащи човешкото тяло, се съдържа такова количество информация, което може да запълни 1000 книги от по 500 машинописни страници. Учените сега смятат, че в действителност тази информация е невъобразимо повече.
  Откъде идва цялата тази информация? Някои се опитват да го обяснят така:
  Представете си преподавател, който взема всички букви от азбуката, от А до Я, и ги поставя в шапка. След това той пуска шапката да мине през всички студенти в часа му, като всеки трябва да изтегли случайна буква.

  Лесно виждаме възможността (независимо колко малка ни изглежда тя) трима студенти последователно да изтеглят съответно буквите В, А и Т. Поставете тези три букви заедно и ще прочетете думата ВАТ. Следователно, заключава преподавателят, ако разполагаме с достатъчно време, независимо колко неправдоподобно ни звучи това, винаги съществува възможността някой да изтегли поредица от думи, които се подреждат в изречение и в крайна сметка да състави енциклопедия.                     

 

 Така студентите биват подведени, че не е задължително да има интелигентна намеса, за да може животът да еволюира от химични елементи. В момента, в който молекулите се подредят в правилния ред, за да оформят ДНК, животът може да започне!
  На пръв поглед това звучи като логичен аргумент. Само че в тази аналогия има един основен, съществен пропуск.
  Помислете! На кого последователността от букви ВАТ говори нещо? На някой англичанин, германец, французин, българин или на китаец? Това е дума само за този, който познава езика.
  С други думи, подредбата на буквите е безсмислена, ако няма установена езикова система, както и система за превод, които да й придадат значение!

  В ДНК на клетката подредбата на молекулите й също е безсмислена, ако в биохимията на клетката няма езикова
система (други молекули), която да определи значението й!                
  Без езикова система (транслираща система за превод - бел. прев.) информацията в ДНК би останала неразбираема.
  Без ДНК, езиковата система също не би работила.
  Друго усложнение е, че самата езикова система, която чете подредбата на молекулите в ДНК, се съдържа в самата
ДНК! Това е още един от тези “механизми”, които предварително трябва да са налични и напълно оформени, за да просъществува животът!

                                                      Може ли информацията да произлезе от не-информация?

  Вече показахме, че информацията не може да дойде от мутациите - т.нар. механизъм на еволюцията, но има ли друг възможен начин за възникване на информацията от материята?
  Д-р Вернер Гит казва много ясно, че едно отнещата, които със сигурност знаем от науката е,че информацията не може да възникне случайно от хаоса. Винаги е нужна (по-голяма, първична) информация, за да се произведе информация и в крайна сметка информацията е продукт на интелигентна намеса:

  “Системата за кодиране винаги е резултат от мисловни процеси (тя има интелигентен произход или свой автор)... Трябва да подчертаем, че материята като такава не е способна да генерира какъвто и да било код. Опитът ни показва, че е необходимо мислещо същество, което да упражни свободната си воля, познания и находчивост.”

  “Не познаваме природен закон по силата, на който материята може да произведе информация, нито физически процес или природно явление, способни на това.”

  “...не познаваме природен закон, процес или последователност от събития, които могат да предизвикат самозараждането на информация в материята.”

                                                                    Какъв тогава е източникът на информация?

  Следователно можем да заключим, че огромният обем информация в живите същества трябва да е произлязъл от интелект, много по-висш от нашия. Но тогава, казват някои, подобен източник би трябвало да е продукт на нещо с още по-голяма информация/ интелект. Обаче, ако разсъждаваме по този начин, можем да се запитаме откъде е произлязла тази още по-голяма информация. И след това какво е имало преди това. Можем да екстраполираме така до безкрайност освен ако...
  ...Освен ако не е имало безкрайно интелигентен първоизточник отвъд нашето ограничено разбиране. Но, не говори ли именно за това Библията, когато казва: “В началото Бог...”? Богът на Библията е безкрайно Същество, неограничен от времето, пространството или нещо друго. Дори Ричард Доукинс признава това:

  “Ако ни е позволено да приемем съществуването на организирана сложност за своя изходна позиция, макар и само на белтък синтетазната система, става сравнително лесно да се позовем на нея да генерира още по-високо организирана сложност. С това се занимава и по-голямата част от тази книга. Но, разбира се, един Бог, който е в състояние да проектира нещо толкова сложно като белтък синтетазната система,трябва да е поне толкова сложно организиран, колкото и самата система. Дори много по-сложно, ако предположим, че притежава и такива свръхумения като това да чува молитвите ни и да ни прощава греховете.
  Да обясним произхода на белтък синтетазната система, позовавайки се на свръхестествен Проектант, е все едно да не обясним абсолютно нищо, защото така не обясняваме произхода на Проектанта. Ще трябва да кажем нещо като: “Бог винаги е съществувал.” И ако си позволим да се измъкнем по този лесен начин, можем със същата сила да кажем: “ДНК винаги си е съществувала.” Или “Животът винаги си е съществувал.” И да сложим точка.”
  И така, коя е логично защитимата позиция?

  Дали материята е съществувала вечно (или е възникнала от само себе си без причина), след което от само себе си се е подредила в информационни системи в РАЗРЕЗ с всичко, наблюдавано от науката?
  Или има вечно същество, Богът на Библията, безкрайно интелигентен първоизточник, създал нужните за живота информационни системи, което е в СИНХРОН с научните открития.
  Ако сериозната наука поддържа твърденията на Библията за безкраен Бог Създател, то защо има интелигентни учени, които не я приемат?
  Майкъл Бийхи отговаря така:

  “Четвъртата и най-силна причина науката да отхвърля теорията за интелигентен дизайн, са философските съображения.  
  Много хора, включително и много важни и известни учени, просто не искат да съществува нищо друго отвъд природата.
  Те не искат свръхестествено същество да влияе на природата, независимо колко кратка или                  
конструктивна е била намесата му. С други думи, те въвeждат едно a-priori-философско убеждение в науката, което ограничава кръга от приемливите за тях обяснения на физическия свят. Понякога това води до твърде странно поведение.“
 

  Ето в какво се състои проблемът: Ако приемем, че има Бог, който ни е създал, то тогава този Творец ни притежава. Ако това е именно Богът на Библията, Той ни притежава и следователно има правото да определя правилата, по които трябва да живеем.
  По-важното е, че в Библията Той ни казва, че ние се бунтуваме срещу Него, нашия Създател. Поради този бунт (наречен грях) физическите ни тела са обречени на смърт; но ние (нашите души) ще живеем вечно - или с Бога, или отделени от Него и осъдени.
  Добрата новина, обаче е, че нашият Създател се е погрижил да можем да бъдем освободени от греха и непокорството си - хората, които се обърнат към Него с вяра и покаяние за греховете си, могат да получат прошка от Светия Бог и да живеят вечно с Него (За по-подробно обяснение вижте края на статията).
  По дефиниция вечно е съществото, което съществува винаги - никой не е създал Бога.

                                                                                  И така – кой е създал Бога?

  Той съществува самостойно - великият “Аз Съм” от Библията. Той е извън времето, всъщност Той е създал времето. Можете да възразите: “Но тогава аз трябва да приема на вяра това, понеже не съм в състояние напълно да го разбера.”
  В книгата Евреи в Библията четем:
 “А без вяра не е възможнода се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които го търсят.” (Евреи 11:6)
  Каква вяра тогава е християнството? То не е сляпа вяра, както мислят някои.
Всъщност именно еволюционистите, които отричат Създателя, са хората със сляпа вяра. Те трябва да вярват в нещо (например, че информацията възниква случайно от хаоса), което противоречи на сериозната наука. Но чрез Святия Дух Христос отваря очите на християните, за да могат да видят, че вярата им е реална.
  Християнската вяра е логично защитима вяра. Ето защо Библията казва много ясно, че който не вярва в Бога е без извинение:

  “Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.“ (Римляни 1:20)

                                               Как можем да сме сигурни, че Създателят е Богът на Библията?

  Вълнуващото в това да си християнин е съзнанието, че Библията не е просто още една религиозна книга, но е Слово от Създателя Бог, както самата тя твърди.
  Само Библията обяснява защо съществуват красивото и грозното, защо има живот и смърт, защо има здраве и болести, защо има любов и омраза. Само Библията дава истинския и достоверен отговор за произхода на всички основни елементи на живота и на цялата вселена.
  Археологията, биологията, геологията и астрономията многократно потвърждават верността на библейския разказ.
  На страниците на Библията не е открито нито едно противоречие или погрешна информация, въпреки че тя е писана в период от стотици години от различни автори, всеки от които е бил вдъхновен от Светия Дух на Бога.
  Учените от много различни научни области са издали стотици книги и касети в защита на точността на Библията и на твърденията й, че е откровение за нас от нашия Създател. Тя не само ни казва кои сме и откъде идваме, но и ни обяснява как можем да живеем вечно с нашия Господ и Спасител.

      От издателите:

  Целта на организацията AnswersInGenesis (“Отговорите са в Битие”) е да отдаде слава и почит на Бога като наш Създател и да потвърди верността на библейския разказ за действителния произход и история на земята и човечеството.
  Част от тази действителна история е лошата новина, че бунтът на първия човек Адам е отворил вратата за смъртта, страданието и отделянето ни от Бога в този свят. Последствията са навсякъде около нас. Хората са грешни по рождение (Псалм 51:5) и не могат да живеят със Светия Бог, а са осъдени и отделени от Него.
  Но добрата новина е, че Бог е направил нещо за нас. Бог ни е подсигурил изход от греха.
  Библията учи, че Бог е изпратил Христос, собствения Си Син, за да принесе Себе Си в съвършена жертва и да понесе наказанието за човешкия грях. Именно Господ Иисус Христос, чрез Който светът е бил създаден (Колосяни 1:16) дошъл на земята - напълно като Бог и напълно като човек, за да понесе смъртното наказание за греха, което се полага на мен и на вас.

  “Но Христос наистина е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят“
(1 Коринтяни 15:20-22).
 
  Господ Иисус Христос умира на кръста, но на третия ден възкръсва, побеждавайки смъртта, така че всеки, който повярва в Него и Го приеме в живота си, да може да се върне при Бога и да живее вечно със Създателя.

  “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).

  “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:9).

  Библията предупреждава, че хората, които не приемат с вяра извършеното от Христос за тях, не признаят грешната си природа, и нуждата си от избавление (нуждата Христос да ги изкупи - да плати цената, за да ги избави от греха и смъртта),ще съществуват вечно, но ще бъдат отделени от Бога, в мъчително място, наричано “ад”.
  А за тези, които се посветят на Господа - каква чудна вест! Какъв чуден Спасител! Какво чудно спасение в Христос, нашия Създател!




        Бележки:

  (1) Това е предполагаемият процес, чрез който животът е възникнал спонтанно от неживи елементи. Предполага се, че различните видове животни и растения са се развили в продължение на дълъг период от време, в резултат на малки промени, водещи до увеличаване на генетичната информация.
  Еволюционистите приемат, че рибите са еволюирали в земноводни, земноводните във влечуги, а влечугите в птици и бозайници. Накрая е еволюирал и човекът от общ предшественик с маймуните - човекоподобните маймуни.

  (2) Д-р. Гари Паркър, креационист, твърди (както и аз в следващия раздел), че естествен отбор се осъществява, но той действа в посока “запазване” на видовете и няма нищо общо с превръщането на един организъм в друг!
  “Естественият отбор е просто един от процесите, които протичат в настоящия свят, за да могат създадените видове наистина да се разпространят по цялата земя в цялото си екологично и географско разнообразие (в наши дни често и въпреки замърсяването, причинявано от хората).” Parker, Gary. 1994. , Master Books, Green Forest, Arkansas. p.75.
“[Richard] Lewontin е еволюционист и открит анти-креационист, но той честно признава същите ограничения пред естествения отбор, каквито посочват и учените креационисти:
  “...естественият отбор действа преди всичко, за да помага на организмите да се адаптират, а не да ги подобри.”
  Естественият отбор не води до постоянно подобряване (еволюция). Той само помага да бъдат запазени белези, които животните вече имат (сътворение).
  Lewontin отбелязва също, че изчезналите видове изглеждат също толкова пригодни да оцелеят, колкото и съвременните.  
  Затова той добавя:
  “...в дългосрочен план естественият отбор изглежда да подобрява шансовете на вида за оцеляване, а само му помага да    “следва” - постоянните промени в околната среда.”
  Според мен естественият отбор работи само защото всеки вид е бил създаден достатъчно богат, та да може да се размножи и изпълни земята в цялото си екологично и географско разнообразие.” Parker,Gary. 1994. pp.84-6.

  (3) E. Nobel, G. Nobel, G. Schad and A. MacInnes, Parasitology: The Biology of Animal Parasites'
Lea & Febiger, Philadelphia. 1989. В глава 6  Evolution of Parasitism?, стр. 516, четем: “Естественият отбор може да въздейства само на вече съществуващите биологични свойства; той не може да създаде нови свойства, за да се посрещнат нуждите от адаптация.”